Минава полунощ... Пълнолуние. Тихо, мрачно...
- Нещо шава... мърда - чувам го! Страх ме е!
- ...
- Събуди се! Събуди се, моля те!
- Ъъъ...
- Ставай! Хайде!
- Остави ме! Искам да спя...
- Стига, хайде, събуди се...
- Оф... какво има?
- Там има нещо! Нещо мърда... страх ме е...
- Колко е часът?
- 12:36...
- Ъъъ... въобразяваш си. Хайде, заспивай.
- Не мога! Страх ме е!
- Няма нищо там. Заспивай.
- Не си въобразявам! Не го ли чуваш?
Тряс! Нещо падна на земята... Смут в тъмнината. Страх?!?
- Чу го! Не отричай!
Мълчание... изписан ужас по лицата... затаен дъх... и тишина.
- Светни лампата.
- Ти я светни, мен ме е страх! Ааааааааааа... нещо лази върху мен!!! Светни лампата! Бързо...
Лунната светлина леко си проправяше път през дантелените пердета. В стаята беше тъмно. Видя се само силуетът на мъж, протягащ ръка към ключа. Щрак... лампата светна.
Погледът ù - вцепенен! Нещо я лазеше по левия крак!
- Вдигни одеялото!
- Страх ме е!
Той бързо се протегна и го дръпна... тя изпищя!
Лазеше я хлебарка...
© Бездарна Todos los derechos reservados