Минава полунощ... Пълнолуние. Тихо, мрачно... 

     - Нещо шава... мърда - чувам го! Страх ме е! 

     - ...

     - Събуди се! Събуди се, моля те!

     - Ъъъ...

     - Ставай! Хайде!

     - Остави ме! Искам да спя...

     - Стига, хайде, събуди се...

     - Оф... какво има?

     - Там има нещо! Нещо мърда... страх ме е...

     - Колко е часът?

     - 12:36...

     - Ъъъ... въобразяваш си. Хайде, заспивай.

     - Не мога! Страх ме е!

     - Няма нищо там. Заспивай.

     - Не си въобразявам! Не го ли чуваш? 

     Тряс! Нещо падна на земята... Смут в тъмнината. Страх?!?

     - Чу го! Не отричай!

     Мълчание... изписан ужас по лицата... затаен дъх... и тишина.

     - Светни лампата.

     - Ти я светни, мен ме е страх! Ааааааааааа... нещо лази върху мен!!! Светни лампата! Бързо...

     Лунната светлина леко си проправяше път през дантелените пердета. В стаята беше тъмно. Видя се само силуетът на мъж, протягащ ръка към ключа. Щрак... лампата светна.

     Погледът  ù - вцепенен! Нещо я лазеше по левия крак! 

     - Вдигни одеялото!

     - Страх ме е!

     Той бързо се протегна и го дръпна... тя изпищя!

     Лазеше я хлебарка...