Умението да обичаш обич!

                                         + 58

(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)

               Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм!  А сега защо съм легнал така?! Хммм! Завъртам поглед…

              Непозната стая с непозната миризма. Всяка стая си има собствени пасивни шумове – тези тук са  ми напълно неизвестни. Тишината наоколо дори и тя ми бе непозната.  

             Не знам има ли ли сте случаи да се събудите и в момента на самото събуждане да не помните нищо-дори къде сте. Рядко ми се е случвало, но сега пак ми се случи. Къде ли съм наистина?! Не си спомням кога, как и къде съм си легнал. Не си спомням защо и по кое време съм го сторил. Спомням си само как призори пътувах с колата в една командировка. Трябваше да бъда в Ямбол в десет сутринта. Опитвах се да си уредя една халтура за по-дълго време. Бързах много. Офертата бе изгодна, а имаше задръствания и закъснявах. Мислех че ако не се явя на време ще се изложа и можеше всичко да пропадне. Хммм! Как беше наистина работата, я?! Какво ли се бе случило в действителност. Сякаш… пристигнах както си бях планувал и си свърших всичко. Срещата. Договорът. Обядът. Резервацията в хотела. Задължителното условие: „Извинете господине но настаняването е в четиринадесет часа.” После разходка из града за разтоварване. Докато най-сетне дойде време и за очаквания релаксиращ душ. След това... както си му е редът…

            Така ли е било…? Или просто всичкото това съм си го мислел като план по пътя, а всъщност се е случило нещо съвсем друго? Хммм! Вярно! Карах доста неразумно по пътя. На няколко пъти бях на косъм да направя беля. Какво, какво, какво си спомням още…? Слушах музика в колата и си мислех как да изпреваря един тир. Това бе последното в момента, което ми е като ясен спомен пред очите. И от там на сетне светът ми се губи. Поне за сега.

           Хммм! Мдаа… и завесите са ми непознати!? Къде ли съм наистина?

Постепенно започвам да се разсънвам. Съзнанието ми от малка пулсираща сфера някъде там зад челото прави опити да се разпръсква надолу по тялото ми като бавни топли вълнички. Пак се опитвам  да  възстановя някакви спомени за предните десетина часа назад във времето. Напрягам се. Усещам как бодростта бавно, но уверено се впръсква в артериите и постепенно се докосва до всяка точка от мен.

А какво ли е станало наистина? Защо лежа тук и то по гръб?! И наистина защо нямам памет за ситуацията? Да не би пък да съм катастрофирал?

            Може - при това щуро каране! Това под гърба ми… не е ли операционна маса!? Да!? Не по моему - чаршаф е! Да?! Разтърках лекичко гръб. Ааа… добре мога да се движа поне малко. Но на допир чаршафа не е като тези от вкъщи. Този леко прискърцва – сигурно не му слагат омекотител. Възглавницата също ми е непозната! Дали наистина съм се блъснал някъде? Може би ?! И ако е така… след катастрофата съм изгубил съзнание. Сега да съм в болницата?!  А дали изобщо съм жив? Или съм вече в отвъдното?! Иии… така се случва като си на Онзи свят, когато излизаш от първоначалния шок след момента на смъртта?  Хммм!

            Но ако съм жив и съм в болница, дали всичко си ми е на мястото? Или имам някаква операция? Или не дай си Боже ампутация на нещо? Щом нищо не помня и не чувствам в момента… най-вероятно или съм бил в безсъзнание, или под пълна упойка. Напрегнах съзнанието си отново. Исках да се разходи по-бързо из мен. Първо си усетих краката. И двата са си на мястото. Слава Богу! Бяха доста уморени. Единия даже малко схванат в бедрото. Но и двата са си на мен. Едната ми ръка - лявата е на чаршафа. До тук добре. Дясната обачеее…?! Хмм…?! Тя сякаш е върху нещо топло и мъхесто. Дали не е отрязана и това е чувството когато ти я няма китка например. Хммм…?! Размърдвам пръсти и започвам да барабаня с тях. Искам да разбера всичко там ли си е! А и какво е това под нея? В първия момент не мога да схвана. Размърдвам и длан. Сякаш и китката си ми е на място. Продължавам да барабаня с пръсти – меко е това от долу! И докато се чудя над всичко това, чувам шепот в ухото си:

-           Момче! Опасно е да правиш така! Ще ти налетя и отиде та се не видя…

Беше пресипнал женски глас. Но не беше на жена ми. На шейсет и една съм! Артист по професия. Имам три брака, два развода и три деца. Две от първия си брак и едно от третия. Но това е нормално за нашите театрални среди. Този глас обаче не беше на нито една от трите ми съпруги. Ни бивши, ни настояща. Виж ти?! Най-вероятно не е катастрофа! Най-вероятно съм се напил и съм мърсувал с някоя! Не го правя често. Но на няколко години ми се случва за разнообразие. За напиването говоря. Мърсуванетооо… там няма да уточнявам честота…

С коя ли съм спал? Еее… такъв съм си аз. Не съм бил верен на нито една от трите си съпруги. Но това е нормално за нашите театрални среди.

 Пак се оглеждам. Тъмно е още. Не исках да поглеждам към нея. Но не знам защо?! От неудобство от самата ситуация или от това, че нищо не си спомням. И така както гласът и бе пресипнал няма как да се сетя по него коя е от всичките много с които съм бил. Коя ли наистина е тя? Вярно ръката ми беше на овалния хълм между краката й. Но едва ли точно по това място щях да я позная. Всички жени…  които аз съм срещал… там, на онова място са в относителност поне вертикално еднакви.

Все пак това положение, в което съм в момента е по-добре от другото, за което си мислех, че съм в началото. Даже много по-добре. Усмихнах се на черните си мисли,  попълили ме преди малко и реших да се самонакажа. Казах си: „Няма да я поглеждам.” Наумих си в импровизиран разговор да позная или да се сетя коя е жената до мен. Попитах:

-                     А защо изобщо ми налетя първия път?

-                     Първия път…? Кога? За тази вечер ли питаш или за изобщо?

-                     Да почнем за първия път изобщо – опитах се да разточвам и да насочвам разговора с цел да успея да позная с коя съм всъщност.

-                     Вече не помня. Мисля… Мисля… Стори ми се, че си някак си много харизматичен.

-                     Че какво му е харизматичното на едни петоразряден провинциален артист, чудещ се как да свърже двата края?

-                     Не знам. Не съм се замисляла до сега над това. Харесва ми да съм с теб и това е. Не че си върхът в секса. Спала съм с къде, къде по така мъжаги… Не си и по големите неща. Нито подаряваш големи подаръци, нито ме обсипваш с водопад от комплименти, нито си някой галантен кавалер. Даже понякога ме дразниш. Но те харесвам. И ми е хубаво да спя с теб - отсече като завършек тя, но аз така и не можах да я позная, може би защото не с една жена съм се държал по този мой си начин.

-                     Еее… само заради едното харесване ли се лумбуркахме тази нощ?

-                     Я стига глупости. Не е цяла нощ! Нощта още не е минала. В началото си е! Ииии… не се величай! Има си с кого да се чукам само заради едното чукане. Въпреки че напоследък в тези метросексуални времена мъжкарите не са толкова много. Колкото до теб обаче… истината е много проста! Обичам те развратнико!

-                     Обичаш ли ме? Виж ти?! – реших да я дразня аз белким се издаде коя е – Че защо ще ме обичаш, щом не правя подаръци, комплименти и съм калпав в секса?

-                     Казах ти вече. Не ме дразни сега нарочно. Обичам си те! Не съм се замисляла над това което ме питаш. Например защо точно!?

-                     Е колко му е - замисли се де. Нали няма да те ти се схване някоя гънка на мозъка от това упражнение – продължавах да я предизвикам аз – Я кажи след като сме си легнали снощиии… ти да не би да си се влюбила в трите бенки на лявото ми мъдо?

-                     Както винаги цинично прозаичен. Нямаш три бенки на лявото мъдо – ако искаш да знаеш. Имаш една голяма на дясното. Но няма как да я видиш защото е най-отдолу. А ти не си от най-гъвкавите – после замълча за малко и продължи -  Добре! Ще си помисля защо те обичам. Но струва ми се… толкова е просто, че едва ли ще ме разбереш. 

-                     Колко време ще ти трябва да си се изясниш? Нали е просто? А аз мога ли да подремна докато ти си мислиш мисленката по тази простееща за твоя особа причина? – и притихнах все едно исках да спя, а всъщност се опитах самия аз да мисля бързо, логично и трезво.

-                     Не може да дремеш точно сега! Аз ще си помисля, а ти ще бодърстваш да ми правиш компания в мислите.

-                     Добре ще се опитам да не заспивам – и пак се затаих.

Казах си: „ Тъй и тъй не ми дават да спя поне да помисля и аз коя ли може да е тази жена.” Последните три четири години да съм имал всичко на всичко няколко завоевания. Ей така като ходя по моноспектаклите все по някоя си ме харесва. Или пък аз си харесвам някоя и ако се получи не отказвам. Еее… на шейсет и една съм. Нямам много време. От три четири години с жената сме си дали свободно и не се търсим много, много. Тя е десет години по–млада от мен. Има си нейните си нужди в тези гимнастически начинания - аз моите. Но се държим прилично вкъщи особено пред децата. И особено пред малкия.

             Че коя ли може да е жената до мен? Всички, с които съм спал ми казват, че съм развратник. Защото то и аз сам си го казвам. Пък и в гилдията тези неща се знаят. За никого не е тайна това. Така че по обръщението „Развратнико” не мога да разбера коя е. Я да я карам тогава по хронология.

            Последното ми по трайно приключение е с една колежка доста по млада от мен от русенския театър. Спойката стана на срещата на артистите в София. Последно, последно от преди две години и половина е. Като правило с нея се срещаме много рядко, но винаги в средата на месеца. Без значение кой е месеца. Суеверна е! Има си някаква собствена теория за тези неща. Мисли си, че като го прави между дванадесето и шестнадесето число на месеца греха и щял да бъде по-малък. Ако пита мен все тая. Но нали съм артист, щом ролята ми изисква да се явявам на сцената в определен ден от месеца - така го и правя. Има един развод. Сега живее с един музикант на семейни начала. Ама той е все по турнета и тя си джитка както намери за добре. Винаги в средата на месеца разбира се. Звънна ми преди седмица. Мъжът и пак щял да ходи на Хаваите да свири. Пита ме ако съм свободен да се видим. Ми да! Сега не е ли някъде към средата на Декември? С това потъване дето съм изпаднал в момента си спомням, че сме Декември. И че тръгнах в четвъртък сутрин за Ямбол. Ама кой ден от месеца сме като дата… това ми се губи. Че така като си мисля може и да е тя. Връзва ми се логиката с нея. Викам си обаче да не избързвам с името. Че ще се изложа.

             Ако малко още помисля… има и още една която ми иде на ум с такъв пиперлив език. Едно много старо мое завоевание. По скоро тя ме завоюва не аз нея, ако трябва да съм честен. Бях студент в НАТФИЗ, но то тогава друга му бе абривиатурата. ВИТИЗ му казваха тогава. Две години е по млада от мен. И тя има три брака като мен, но ми води с един развод. Сега няма съпруг. Виж в децата сме реми. Тя си има по едно от всеки съпруг. За спомен – както обича да се изразява. Не е като мен две към едно. Добре че не се оженихме тогава. Сигурно и от мен щеше да има едно. Но то това си е нормално за нашите артистични среди. За пръв път спахме с нея на един осми декември. Бях на двадесет и една - втори курс. Ехее га беше това, а? От там до края на следването поне шест пъти се събирахме и се разделяхме. Най ни беше готино да го правим тайно, когато всеки от нас си имаше сериозна връзка, за която всички знаеха. Все така си я караме с нея и до сега. Понякога може да не се видим почти година. И след това за три месеца току виж сме го направили пет пъти. Не знам как не си омръзнахме. Може пък да има някаква причина. С нея нямаме някакви ограничения или пристрастия към ден месец дата или час. Че може и тя да е. Ама си викам да помисля все пак и за някоя и друга да не сгафя.

             Друга… друга… друга… за която се сещам, че може да ми говори по този начин е една журналистка от едно арт списание. Наборка е на жена ми. Тя не се е развеждала, но не се е и омъжвала. Живее с някакъв не знам на какви си начала. Малко по разсъждения прилича на първата за която си мислих. Е такъв ми бил късмета. Може пък все такива да привличам вече на тази възраст. Иначе… забихме се преди повече от пет години. Бях  на една командировка в Австрия. Участвах в някаква коопродукция. Дадоха ми с връзки разбира се някаква епизодична роля. Тя отразяваше събитието. Много е цапната в устата. Нещо като тази дето лежи сега до мен. В едно отношение сме голям майтап. Спим само на дати маркирани от нея. Тя е фенка пък на нумерологията. Прави някакви си много странни изчисления. На коя дата или ден от седмицата като спим най-много любов ще предадем един на друг. Не и се връзвам на това, но ми е интересно като логика. Харесвам си я. Никак не е зле в леглото. И е желязна в сметките кога и къде да го направим. Дори града избира или съобразява – добре ли е или е зле. И да! Точно така! Мисля трябваше в един от декемврийските дни да го правим. Преди три четири дена ми се обади да ми каже, но не беше уточнила още за града. Записал съм си го в бележника на телефона. Ама за кой ден от Декември трябваше да е хич не се сещам. Аз каквото запиша в онази умната машина го забравям като задание. Тя нали за това е умна я! Писва и готово. Все едно ми е секретарка. Че може и тя да е също. Но знаеш ли? Ама като не помня с кого съм си легнал. Смея ли да се изложа я и да се обърна по име.

            И друго си мисля сега! Да не би пък да сме си чукнали екзотик среща с последната ми съпруга. Да се опитваме да се правим на любовници в някой хотел. Не е изключено и това. Правили сме го няколко пъти с цел да реанимираме първоначалните пориви на желанията си плътски. Но пък чак така да съм се прехласнал до нея. Може! След умората на деня, не е изключено. Но едва ли?! За това по-добре да си трая още с името и обръщенията. Не че ще има скандал от страна на жена ми. Или пък на която и да е от другите за които си мисля. Виж ако е някоя извън тези четирите, може и да вдигне врява. Но ако е от споменатите… има друг момент! Която и да е от тях с таз цапнатата уста… кой знае колко време ще ме майтапи. И както си мислех тези неща май съм се поунесъл – потреперих и въздъхнах дълбоко.       

-                     Казах ти! Не може да спиш – и лежащата до мен ме сбута са лакът в ребрата - Стига си спал. Вече нали спа!? Като се върнеш при жена си тогава ще спиш. И да! Вече го измислих.

-                     Вече?! Толкова бързо! Браво! Ти си като вихрушка! -  и си помислих „ Или наистина не е жена ми или ми прави капанчета и си признах без бой ломотейки под носа за моя си неуспех - А аз за разлика от теб нищо не измислих – и после допълних на висок глас - Я да те чуя сега, моме!

-                     Моме?! Хе хе хе – благодаря ! Обичам те, момко - развратнико, защото… защото…? Защото обичам как ме обичаш.

-                     Така ли? И от къде знаеш пък, че те обичам – продължих да я дразня – Може само така да съм ти казал, а всъщност да те лъжа за да мога да спя с теб.

-                     Глупости! Я моля! Първо никога не си ми го казвал. Ако си го казвал, казвал си го на някоя друга, за да я лъжеш докато можеш. И второ ти си най-откровения развратник когото съм познавала някога. Можеш да излъжеш публиката като си на сцена, ако си си забравил текста импровизирайки твои си измишльотини за ужас на сценариста или режисьора. Можеш да излъжеш жена си, че в момента си в командировка. Или че играеш моноспектакъл на някое частно парти. Но когато обичаш някого ти личи от всякъде. Иии, момче, има и още нещо. Вече си старичък и едва ли можеш да правиш онази работа ей така без да си влюбен или да обичаш този, с който си в леглото. Най-малко трябва много да го харесваш. Освен ако не си се нагълтал с някакви повдигащи самолета илачи. Така че тез измишльотини за лъжите ги говори на някоя друга! Не на мен. 

-                     Личи ми като обичам някого… казваш? И от кога това? – продължих да подпитвам, за да мога да се ориентирам поне от кое време се виждаме с притежателката на пресипналия глас.

-                     Нали ти казах. Личи ти от както без да съм го осмисляла на дълбоко с логиката си, съм го почувствала чисто по женски. И то е нали ти казах - обичам те само заради обичта ти към мен.

-                     Да бе ти спомена преди малко… Вярно! Е как така… обичаш да те обичам? Това не разбирам!

-                     Аз нали ти казах, че няма да ме разбереш. И аз чак сега като ме попита трябваше да се замисля, за да разбера самата себе си! Така че нормално е и ти да не ме разбереш. Да! Мисля си това е отговора. Обичам начина по който ме обичаш развратнико. От както те познавам и от както спя с теб винаги това най-много съм обичала в теб – твоята неподправена обич към мен. Не съм срещала друг такъв човек до сега, с който моята обич да е така съвместима с неговата. А иначе не рядко ме дразниш и даже ти се ядосвам. Като външен вид и фигура също не си ми никакъв фаворит. Искаше ми се по някое време даже да те зарежа. И никога повече да не ти се обадя. Или ако ми се обадиш да те отрежа – и спря за малко задъхвайки се, но после продължи вече съвсем в октавите на пресипнал алтино явяващ се на сцената след пети бис - Опитвала съм се. И не един път! В началото на единия от опитите си казах: „Край”! И три месеца не се сетих за теб. И си мислех, че съм се отървала от твоето присъствие в мен. Както и от спомена за теб. Но ей така изневиделица някоя сутрин или вечер току ме връхлети копнеж някакъв по твоята неустоима обичливост. И тогава ми се приисква да сме заедно и да ми шепнеш някоя от прословутите си глупости в ухото ми. В такива моменти разбирам за пореден път как ми липсваш. И то не точно ти, а конкретно твоята обич. И как не мога да я заменя с никоя друга. Не знам!  Мъже около мен колкото искаш, но никой не може да ме обича така както на мен ми харесва. Понякога си казвам най-сериозно – почти си заповядвам: „Само ще му се обадя и толкова! Само ще го чуя и до там! Няма да се виждаме! Точка!”  Но като се чуем… Ахааа…! Всичко отива по дяволите. Усетя ли през слушалката отново полъха на топлата ти кадифяна обич към мен и на момента ми омекват краката. Та мисля си! Това е! И сега като ти говоря всичко това разбирам, как е много важно не само колко силно, горещо или себеотрицателно обичаш някого. Сега разбирам колко е важно обичта и на двамата обичащи се да е в някаква хармония – съвсем сподавено завърши разсъждението си пресипналия глас  до мен, но събра сили и ми се скара –  И стига си ме мъчил с тези въпроси и ти де! От кога пък стана толкова аналитичен?

-                     Добре почивай си сега. Къде настина така? – попитах аз защото с тази промяна от пресипналостта дори не можех да предположа на кого е гласа.

-                     Ще ти кажа. Чакай ?! Аз нали май ти споменах… Ама ти явно беше толкова ошашкан от пътя и новите условия, които ти бяха поставили на срещата, че най-вероятно всичко ти е минало покрай ушите. Нека само малко да си поема дъх, че нещо съвсем си загубих гласа.

              Чак ме досмеша на самия мене си. Не стига, че от бързането и напрежението около срещата си сутринта бях капнал от умора и не се сещах какво съм направил, ами си бях легнал с някоя, която не си спомням коя е. Но е видно. Тя ме познаваше добре. А аз не можех да се сетя коя е. Гооолям майтап! Но пък откъде да знам аз как обичам другите. Знам само какво чувствам, когато те ме обичат. Никога досега не съм си задавал въпроса, как лъха обичта ми през слушалката на телефона. И в реда на моите разсъждения си мисля, че обичам тези, които обичам по нормалния си за мен начин. Обичам си ги и това е! Идва си ми от вътре. Няма как да се напъвам да обичам някоя или някого от приятелите си децата си или родителите си. Но сигурно женският глас до мен е много прав. Всеки човек на земята обича и изразява обичта си по своеобразен и уникален начин. И за да има крепка и трайна връзка между двама обичащи се явно начина на обичане трябва да се харесва и на двете страни. Важно е още обичта и на двамата да бъде в естествена спонтанна хармония. Иначе всеки си мисли че обича, но ако на другия обичта не му е по сърце нещата не вървят.

Честно да си призная… ей на – прехвърлил веч съм шейсетака, но за пръв път чувам някой да обича не самия човек, а неговата обич. Ноо… ето! Имало и такива случки по света. И добре деее… Какво тогава толкова съм се размислил коя е тя. Щом умее да обича обич значи сама по себе си е някаква уникална личност с качества, които съм пропуснал докато и шепна глупости в ухото. И ако е така какво значение има тогава… коя всъщност е тя? Предполагам, че дори и да науча веднагически името й, то начина, по който я обичам няма да се промени. Но наистина в този момент и се възхитих. Мисля си, че от тази тема може да стане един много силен моноспектакъл. И ще е много интересно ако се казва Умението да обичаш обич! И след тази си мисъл се отказах да умувам повече коя е жената до дясната ми ръка. Вече нямаше никакво значение – поне за мен. Знаех си че след тези нейни откровени думи, която и да е… ще ми е хубаво с нея! И отново започнах да барабаня с пръсти там, където ми бе ръката, която не бе на чаршафа. И отново чух пресипналия алтино:    

-                     Момче, предупредихте вече! Опасно е да правиш така! Казах ти, ще ти налетя.

-                     Добре де! Аз няма да бягам много бързо. Ще си лежа и ще чакам нальота… Нооо… само ако се завием през глава. Нали каза, че не си фен на тялото ми. Ти искаш само обичта ми. А тя за разлика от вехнещите ми месища и покрита, и непокрита с одеяло си е все една и съща – Обич!

-                     Това да ти е проблема, одеялото – отвърна женския глас до мен и всички нощни светлини прокрадващи се през влажните стъкла на прозореца се скриха под завивката сред топлия аромат на гола женска плът.

-                     А кой ден от месеца сме? - попитах в тъмното, надявайки се на някакъв последен шанс да се ориентирам поне в нещо, ако не в това с коя съм.

-                     Осми декември, развратнико! Сега сетили се вече коя съм или още ще ме подпитваш?
-                     Ммммм ?! …?!

Rygit