Умирачка

Бях си тръгнала...

Ей така! Просто си тръгнах!

Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!

Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...

Но се реших и това е!

Ще се мре! Омръзна ми таз самота!

Все сама, все сама!..

Няма кой да ти проговори!

Няма с кого да се скараш!

Никой не те пита..ял ли си, спал ли си?!!

Боли ли те нещо...?

Няма телевизор, няма радио...Поне с тях да си приказвам...А то...Нищо! И ток няма! От как останах саминка в петтях къщи...Отрязаха жиците...За какво ли им бяха? Ама,..ей на! Няма ток! Та сега съвсем съм кат бухал!..Добре, че Станко, на комшията момчето (Бог да го прощава баща му! )..ми донесе цяло

кашонче! "Да внимаваш бабо Радке" ми каза.."Да не подпалиш къщата!"... И газени лампи ми донесе, че и едно радио, дето на ръка се навива..

Добро момче! Ама..ей на, и той сам остана!

Сам, сам!.Ама,..не като мен...В града е!При хора! Все ще си намери негови хора..И булка!..Млад е!..А аз?..Аз къде да отида? При кого?

То и да има...Там не ми е мястото! Нали живях там..Работих..После като си отиде Стойчо - мъж ми ( Бог да го прощава и него!) Какво да правя?...Хайде на село!..Господ дечица не ни даде..и тъй! Сама си останах! Не ми е на сърце града! Шумно е, мръсно е! Всеки гледа да те измами! Тук на село..е друго! Чистичко, спокойничко!..Птичките пеят..Мирише на билки..Едно зелено..Красивоо..И зиме, и лете - все красота!..Ако, че зимата, като завият ония ми ти виелици, като натрупа преспи!..Страшно става! Даже и вълците се изпокриват! Нищо не шава и мърда!..Страшно си е!.А то селото,..ей го на!..На пет километра е, има - няма..Ама зиме е трудно в снега да го стигна...Добре, че има по младинки тук-там от селото,..да ми докарат брашънце, по някоя консерва риба, ориз, макарони, олио, захар.. Маслинки, от онези във стъкло, че могат да траят... Иначе лошо!.И от глад ще умреш..И всичко само в буркани ! А брашното..веднага във тенекиената кофа...инак мишки и плъхове - ще го изядат!..

Те дрехите ми изядоха, че и обувките, та туй няма!!.Бяха подгонили котката..Ама добре,че намерих капаните, че току виж и мен шъ изядат!...

Даа..Красота е на село! Красота! Само да не беше самотата! Ама то,..когато се върнах,..не беше така! Още живот имаше!..И деца имаше!..После пораснаха и се разбягаха..А по-старите..или след тях,..или се споминаха!..И ей ме на! Сама! Инак е красота голяма - и пролет, и лете, и зиме!

Пък на есен..Охх какво е тогава!!!..Всичко има...и грозде..и ябълки и тикви...и билки!...То колко ми трябва на мене..Ама прибирам..и слагам в буркани,..че то инак,..как да съ изхраня !.. Добре, че са кокошките и козичките..Те много не искат..и са ми дружина...То и кучетата,..ако не са,..съм загубена!..Ей на - тука съм заспала!..Уж щях да умирам!..Ама съ събудих!.Шаро мъ ближе по лицето,..котака - и той до мене съ настанил..А козичките мъ обикалят..тревожно някак...Е,..как да умирам сега? На кого да ги оставя тези душици??? Хайде Радо!..Ставай! Няма да се мре днеска..То се е видяло!! Не са тъ повикали от отгоре!! Кат тъ повикат тогава!

Valentina Mitova

11/11/2020