Уморено погледнах стрелките на часовника зад себе си.
Минава полунощ, а заведението все още е препълнено.
Трябваше да си тръгна към девет часа, така се бяхме уговорили
със шефа ми, че мога да оставам само до девет, после той да
заема мястото зад бара. Не съм на двадесет, изморявам се вече.
Ето и сега, чак ми треперят краката от умора. Той си пие пиенето,
а аз му хвърлям многозначителни погледи. Остава и да го напсувам.
Но нали не псувам. Знам едно "по дяволите", но не го ползвам в
речника си, то е същото, като руското "мътните да те вземат",
но как да го пратя там, нали трябва да ми плаща. И си трая, трая си.
Изтисквам лимон за коктейла, те, дамите, все коктейли си поръчват.
Сега ще разбия и сметаната, чадърчета разни... отсреща някакъв ми ...