25 ene 2023, 10:24

Уроци и поуки

  Prosa » Relatos
836 0 0
2 мин за четене


- Какво ли би станало, ако човек си вземаше поука за нещо преди да се е случило? - питаше се Павел, който си изтупваше дрехите от падането по заледените стъпала.
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той бе излязъл с по-тънко яке. Усмихна се. Стигна до работата си. Имаше време за традиоционното кафе с колегите преди да започнат да се трудят.
- Какво си се усмихнал? - попита го Иван, един от старите майстори. - Виж какъв студ е навън, а нашият не му пука.
Павел отпи от чашката с кафе и каза:
- Как да не се смея, бай Иване! Колко пъти са ми казвали да не ходя по заледени места. Аз се съгласявам. Даже ми става досадно, че ме имат за малоумен. Че не разбирам. И ето, днес паднах точно на леден участък. На едно място имаше и аз минах през него. И то да е само това, добре.
- И друго ли има? - попита един от работниците.
- Има, ами! - отговори Павел. - Преди да изляза гледам през прозореца едно слънце изгрява. И си облякох по-тънкото яке. Нали знаете дебелите дрехи тежат. Замръзнах.
Работниците се смееха. Може би всеки от тях е имал такива ситуации и се припознаваха във веселите истории. Иван седна на един от столовете. Запали цигара и каза:
- Млади сте още, момчета. И аз бях така. Непукист. И старите хора ми говореха едно друго, аз не обръщах внимание. Учителите ни преподаваха в училище, учехме за едната оценка и толкова. Но с годините човек се сблъсква с много неща. И това, което е било в тетрадката като думички, става практика. И когато се справиш с него излиза поуката. Някой може да ти е казал да внимаваш с леда. Ти си му казал, че няма проблеми. Но едва, когато паднеш знаеш, че не е за подценяване. И не минаваш повече по такива места. Гледаш, че слънцето се показало. Мислиш, че е топло. Излизаш. Замръзваш. Повече няма да тръгваш леко облечен през зимата.
- Добре де, майсторе! - каза Павел. - Защо тогава хората повтарят едни и същи грешки? Нали са си взели поука?
- Защото мислят, че всеки път е различно. Че ще им се размине. Така е с много неща. И винаги след това си казват, че няма повече да допуснат такова нещо. И с работата. И с приятелите. И с любовта. Има неща, които дори да носят тъга ти се ще да се повторят. Затова си вземайте поука от всичко. Така се става майстор. Хайде на работа!

Явор Перфанов
24.01.2023 г.
Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...