19 jun 2018, 20:13

Урок #1

  Prosa
1.7K 5 0

Урок #1 – научих се да се наслаждавам на собствената си компания.
Не бях самотна, дори напротив! Обаче изкривяването ми ме попита:
- Някой ден ще останеш сама, нали знаеш?
Реших, че е права, защото се страхувах да остана сама със себе си.
Започнах да оставам по често сама на сила, за да се науча да разговарям със себе си.
В началото разговорите не вървяха - изпитвах нужда да мълча. С времето, обаче, това се промени. Аз се превърнах в най-добрият си събеседник, въпреки че понякога не можех да се понасям..
- Нали знаеш, че не можеш да си позволиш тази загуба?
- Знам. - отговарях през сълзи.
- Тогава си налягай парцалите!
Ставах, избърсвах си сълзите, изпушвах няколко цигари и отново се завръщах в боя. Не можех да си позволя да се разочаровам от себе си, защото не можех да избягам от нея.
Постепенно споровете изчезнаха и вече знаех, че съм намерила подкрепата, от която толкова се нуждаех и търсех навсякъде.
     Сега всяка сутрин и се усмихвам в огледалото, защото знам че тя също ще се усмихне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Провал Todos los derechos reservados

И един ден, когато се прибереш и чуеш тишината, сам избираш - свобода или самота.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...