Jun 19, 2018, 8:13 PM

Урок #1

  Prose
1.7K 5 0

Урок #1 – научих се да се наслаждавам на собствената си компания.
Не бях самотна, дори напротив! Обаче изкривяването ми ме попита:
- Някой ден ще останеш сама, нали знаеш?
Реших, че е права, защото се страхувах да остана сама със себе си.
Започнах да оставам по често сама на сила, за да се науча да разговарям със себе си.
В началото разговорите не вървяха - изпитвах нужда да мълча. С времето, обаче, това се промени. Аз се превърнах в най-добрият си събеседник, въпреки че понякога не можех да се понасям..
- Нали знаеш, че не можеш да си позволиш тази загуба?
- Знам. - отговарях през сълзи.
- Тогава си налягай парцалите!
Ставах, избърсвах си сълзите, изпушвах няколко цигари и отново се завръщах в боя. Не можех да си позволя да се разочаровам от себе си, защото не можех да избягам от нея.
Постепенно споровете изчезнаха и вече знаех, че съм намерила подкрепата, от която толкова се нуждаех и търсех навсякъде.
     Сега всяка сутрин и се усмихвам в огледалото, защото знам че тя също ще се усмихне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Провал All rights reserved.

И един ден, когато се прибереш и чуеш тишината, сам избираш - свобода или самота.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...