УРОК
Облегнал съм се на перваза в телефонната и наблюдавам как вчерашният новобранец учи на пожарникарска професия новопостъпилото момче. Добре е схванал от мен наученото. Сега минава към номера новобранецът да надуе шланга, а на него - а-ха - ще му се спукат бузите. Шпората продължава: ”Още малко, давай, ще стане от теб пожарникар”. Преди година-две по същия начин и той надуваше шланговете. Заради мен получи прякор. При една суха тренировка, като тази беше ми омръзнало да го гъбаркам, плеснах се по челото и го запитах: „Ти получи ли шпори от домакина?”. Той простовато ме запита. „За какво ми са?” Обясних му, че, като се качи на покрива при пожар, ще ги забие в керемидите и няма да падне. Вместо да помисли, отиде направо при домакина: „Моля те, дай ми шпори”. Както го чули зевзеците - и така му оставили прякора. Той бързо се хваща на въдицата, не разбира от майтап.
Носих от къщи храна - бурканче с маслини. А те едни едри - не ти е работа. Набодох му една. Заприпява откъде съм ги взел. ...