Утро е. Слънцето бавно се показва измежду планинските върхове. Лъчите му нежно докосват заспалите води на езерото. Тихо е. Дори дърветата още спят. Езерето беше обградено с маслено-зелени борове и стари върби. Тук-там водата потрепваше от някое морско конче, което игриво образуваше пръстени по повърхността и.  Хубаво, топло утро и денят предвещава да бъде прекрасен. Въздухът е свеж и ободряващ. Небето е чисто и лазурно. Нищо не трепва.

Събудих се доста рано, взех душ и излезнах да се порадвам на утрото. Той още спи. Толкова е спокоен, когато спи, че ми е жал да го събудя и гледам да бъда възможно най-тиха.  Стоя на верандата на нашето бунгало и бавно преглъщам горещия чай, спокойно облегната на стола. Парата от чая и аромата му ме унася. Атмосферата бавно попива в съзнанието ми и отпуска сетивата ми. Затварям очи и се заслушвам в тишината... Тя, плахо и тихо, запява бавна песен за отминалото време. Долавям аромата на боровете и смолата. На върбите и липите. На цветята и тревата. Толкова много миризми се преплитат в танц, навяващ спомен за живота. Ухае на живот и трепет. Слънцето бавно огрява лицето ми. Чувствам топлината му как ме гали. Отпускам се още повече и се оставям изцяло в морето от аромати и лъчи любов.  В съзнанието ми изникват цветни картини, изпъстрени с безброй видове цветя и много, много зеленина. Потапям се в нея, все така затворила очи. Усмихвам се, без да усетя. Не мисля за нищо. Само чувствам... Чувствам и се усмихвам. Почивам истински. Усещам едно отдавна забравено чувство. Убедена съм, че е то. Щастлива съм.

Лек полъх погали косите ми и разсея топлината по лицето ми. Той се събуди, усетих го, как отваря бавно очи, вътре в бунгалото. След десетина минути вратата се отвори и усетих присъствието му. Прегърна ме. Беше топъл. Изтръпнах... Целуна ме по челото:

- Добро утро, злато мое! - Хвана ръката ми и ме издърпа леко да стана. Пак ме прегърна.

- Здравей, мое утре! - прошепнах аз, усмихната.

Загледахме се в езерото. Загледахме се в Рая. Погледнах към слънцето. То се усмихваше и бавно, бавно продължи по пътя си.

***

Прави каквото искаш, но гледай напред!

Бъди смел, но не и глупав!

Усмихни се и знай, че едва когато уловиш момента на днес, ще посрещнеш своето утре, истински!