nicoleshtain (Неразбрана)
11 2
30 may 2013, 18:28

Утро 

  Prosa » Otros
520 1 1
2 мин за четене



  Утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Докато вечер си най-големият си враг и мислиш само за нещата, които искаш, но нямаш. За нещата, които си искал да направиш, но поради някаква причина - не си успял. За нещата, които си могъл да направиш, но си загубил смисъла в тях. За нещата, които си искал да запомниш или обратното - да забравиш. За нещата, които си искал да промениш, но не си вярвал, че си способен. За моментите, в които си стоял с часове в леглото и си се опитвал да заспиш, но мозъкът ти е бил прекалено зает с това да те измъчва, с мислите за изминалите дни, които не можеш да върнеш. Да, понякога вечерта е по-дълга, отколкото желаем. Но вечерта е уникална, защото само тогава можем да видим звездите, да помиришем свежия въздух независимо дали е - пролет, лято, eсен или зима. Само тогава наистина можем да се наслаждаваме истински на тайнствената и магична красота на луната. Да чуем звука на тишината, докато всичко живо спи и сладко сънува мечтите си. Само тогава можем да си позволим лукса да останем сами със себе си и да усетим свободата, която сякаш се слива със самия въздух. Само вечер можем, не да видим красотата с очите си, а да я усетим със сърцето си.
   А денят ни дарява с възможността да постигнем всички тези неща, дори да ни се струват невъзможни. Дарява ни с видимата красота, озарена чрез слънчевите лъчи. Когато се събудим и усетим аромата на сутрешното силно, но сладко кафе. Когато споделим нежна сънлива усмивка с любим 'човек', независимо дали той е твой - родител, приятел, роднина, съпруг или дори домашен любимец. Когато чуем песните на птичките, докато протягат крилете си и отлитат надалеч, но винаги заедно. Дори когато им завидим за свободата и искаме да сме като тях. Когато видим колко много малки чисти създания, като децата, се радват на малките неща и винаги са усмихнати, въпреки всичко. Когато видим някой самотен възрастен човек и ни идва да го прегърнем, за онази малка завист, когато видим възрастна двойка, която въпреки всичките години са все още заедно и как тайно си мечтаем за любов като тяхната. Да, утрото определено ни кара не само да отворим очите и съзнанието си, но и сърцето, и душата си. Красотата е навсякъде, а най-вече в малките неща като деня и нощта.
      

© Неразбрана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз напълно подкрепям твоето мнение. Нощта ни озарява с магия, с една такава тъмнина, която ни кара да се замислим. А денят ни кара да мечтаем, да действаме, и когато отворим очи и помиришем свежият въздух и кафето се усмихваме доволни от това. Тогава освен, че виждаме красивият сутрешен ден, но ѝ го вдишваме.
Propuestas
: ??:??