... Не, не и не! Шашнали се и изумели. Накрая съвсем обезверени го отвели при самия Сатана.
- Шефе, - рекъл центурионът - този идва с препоръка от Ц.К. Искал да говори с тебе.
Онзи дремел на трона, после се прозинал и отворил едното око.
- Занимайте се с него, сега аз съм уморен!
- Не ще с нас. Интересува го най-висшата инстанция.
- Майната му! Какво иска този земен червей! - ревнал ядосан сатаната и се изправил на своя златен трон с целия си ръст. Полилеите се заклатили и ехото отекнало далече из безкрайните сводести коридори на този великолепен замък от злато и слонова кост. - Що за личност е това!
- Незначителна личност. Ние му имаме цялото досие. Разправя, че бил поет...
- Аха. Е - и ?
- Иска в ада да го турим - отговорил центурионът - това съответствало на убежденията му.
Сатаната замигал смутено и се почесал зад рогата.
- Само внимавайте да не започне да декламира - разпоредил се той строго - по-лани един такъв литературен великан ми наду главата с декламации, дето пътя не видят. Получих гърчове и разстройство, та и докторите се побъркаха покрай мене.
- Няма страшно, приготвили сме намордник за всеки случай .
Онзи стоял мирно, с ръце покрай крачолите и с подвита опашка. Другият също стоял и си чоплел носа. Имало още няколко дяволи-телохранители.
- Убивал ли е?
- Не е.
- Крал ли е?
- Тц. Само литературни кражби, но те не влизат в сметката и не са предвидени в наказателния кодекс. Законът не позволява да пожелаеш жената или магарето на ближния, но може спокойно да плагиатстваш. Не се счита за престъпление.
- Прелюбодействал ли е?
- Не. Бил е свестен съпруг.
- Лъгал ли е?
- Ами то - да си признаем - послъгвал е чат-пат, но само в произведенията си. Това са литературни лъжи, които също не се преследват от закона. Наричат ги художествено творчество. На земята сега истината се преследва, а не лъжата.
- Душата, душата му каква е?
- Съвсем дребна, шефе. Горе-долу колкото една дървеница. Мъничка и сива, много мъничка и сива.
- Човече - викнал Сатаната, обръщайки се към клиента - ами ти що за поет си бил с тази твоя дървеница!
- Съвременен - отвърнал убедено онзи и прибавил - че то сега, за да си поет не е нужна кой знае колко голяма душа. Достатъчна е и една дървеница...
- И ум също ли не е нужен?
- И ум не е нужен - потвърдил онзи и продължил да си чопли носа.
- Прав е - намесил компетентно центурионът - оказва се, че при тях най-умни са мошениците. Всички останали са обикновени верноподаници.
- Че и поетите ли са верноподаници?
- Поетите, художниците, всички... Но между тях има и някои знаменитости с утвърдено име, които могат да си позволят всичко. И всичко им се прощава. Имаше един велик художник - Сикиминко, който в пияно състояние се изсрал на платното, размазал го, подписал се отдолу и заспал. Още същата вечер едни мушмороци се вмъкнали в ателието, откраднали това платно и следващия ден го обявили за продажба на търг. Потресающото в тази история е, че необогаташите се разсипали да наддават за лайното на Сикиминкото. Струвало милиони.
Дори се появило ново течение в изкуството "Сюргюнреализъм"...
- И къде е сега този Сикиминко? - смръщил вежди Сатаната
- Разбира се, при нас. Сложили сме го в индивидуален казан с най-доброкачествен катран.
- Аха, добре, добре... Ами този? Какво да правим с този, дето няма ни душа, ни ум? Не били нужни. А какво тогава е нужно?
- Послушание, само послушание... - отвърнал онзи.
Сатаната плюл и плюнката му потънала в пространството, също една комета и пущала искри.
После викнал:
- Да дойде сътрудникът, на когото е била зачислена душата на клиента!
В залата, озъртайки се смутено, влезнал уплашен дявол и опашката му се влачела по земята.
- Аз съм, шефе.
- Не си си гледал добре работата. Ще те лиша от премия - креснал сатаната - този човек не е подготвен за нашата кауза.
- Но той е съвсем невъзприемчив, шефе. Аз какво съм виновен - само дето бъхтих заради него пеш до Гея през целия този космос, та ми изпадаха петалите по пътя и сега още обикалят из пространството, също изкуствени спътници.
Затрупах го с пари. А той ни пие, ни пуши, ни по жени ходи и само си туря паричките в банката. На старини ядеше само кисело мляко, щото било здравословно. Иди, че се разправяй с такъв човек.
- А ти как му въздействува идеологически? Какви полезни пороци откри у него? Тщеславие?
- Но да - съвсем нормално тщеславие - дори доста едро - колкото един стар плъх. Той го угояваше, но накрая му се свършил зобът и тщеславието като огладняло, взело да буйства - много заядливо било - да гризе подметките му и листовете на ръкописите.
Тогава го турил в един кафез като канарче и го заключил с катинар, само дето опашката му висяла отвън - дълга и черна - същинска миша опашка.
- Самолюбие ?
- Охо, видях го и него. Голямо е колкото бивол и рога даже има - ей толчави. Цял гараж направил заради него. Самолюбието си седи в гаража и си преживя плява. Като му свърши плявата, почва да мучи.
- Сладострастие?
- То не се счита за недостатък. Откакто техните учени откриха, че няма бог, въпросът за сладострастието беше преразгледан в парламента и се отмениха наказателните санкции - има черно на бяло. Пък и сега там всички са влюбени и окото им - все в чуждото, така че не можем да му го впишем като плюс.
- А чревоугодничеството, а алчността! - закрещял вбесен сатаната, а от устата му захвърчали пламъци и в залата замирисало на изгоряла мърша, щото пламъците опърлили козината на близкостоящия дявол.
Оня взел да квичи като ритнато куче и раздухвал пушеците около себе си.
- Бил материално задоволен, шефе - продължил първият дявол, след като тупурдията стихнала - и нищо не му трябвало. "На мен - вика - сега и един кокал ми стига". Щото неговите благодетели му подхвърляли кокал, за да ги величае и да лае срещу противниците им.
Той така и направил: спокойно се глозгал кокала, когато потрябвало - лаел и никой за нищо не го закачал.
- И никакви прегрешения ли нямал?
- Почти нищо сериозно
- Че тогава да върви в рая, за какво се е довлякъл тук!
- Не ще. " Това - кай - е в разрез с принципите ми". Приживе той пишел понякога антирелигиозни стихчета, критикувайки поповете и църковните догми и мислел, че за това трябва да го турят в ада. Добре, но там ангелите от отдел "критика", като прочели стихчетата му, прихнали да се смеят, щото били толкова бездарни и нескопосани, сякаш ги е писал не поет, а политик. Тутакси му простили, понеже разбрали, че той просто си "гризе кокала".
Освен това, доколкото си спомням, според закона, за по-дребните душици има смекчаващи вината обстоятелства. Защото на човек с душа колкото една дървеница, ченето му е нагласено само да дъвче и за нищо друго не го бива. Прочели стихчетата, отделили ги за вестник "Трета възраст" и му простили.
Ама той не иска и да чуе.
- Човече, - разсмял се сатаната, обръщайки се към клиента, който мълчал и подсмърчал - Къде ще те турим на вечни мъки, като си бил такъв хрисим. А освен това и катрана е дефицитен. Купуваме го чак от Съветския съюз и плащаме в чужда валута. Ако почнем да приемаме всички дилетанти, дето си мислят, че са гении и търчат все тук, гаче е някакво благотворително дружество - какво ще стане? На всичко отгоре носят и препоръчителни писма от разни партийни секретари, дето хич биля не им знам имената. Дори заплашват, че щели да повдигнат въпроса пред Ц.К. и в пресата щели да пишат, и общественото мнение щяло да се възмути - все едно, че го има това обществено мнение.
Но как да ги приемем всичките, като са толкова много, а ние сме зле с жилищното настаняване.
И освен това вече почти не се виждат души и духове, а само стомаси и дебели черва. Дето все плачат, че парите им не стигат.
- Но аз съм човек със заслуги - запротестирал клиентът като усетил, че работата не отива на добро - вие нямате право да ме отхвърляте. За мене ходатайства самият председател на съюза на писателите и бол пари хвърлиха, за да подкрепят кандидатурата ми. Радиото, телевизията, пресата - сума работи тогава се казаха за мене.
- Истина ли е това? - обърна се строго сатаната към ангажирания дявол.
- Истина е - отвърнал оня, като се подсмивал в брадата си - само че те за всяка дреболия вдигат такава врява, все едно е възкръснал другарят Йосиф Висарионович.
За този също говореха и писаха много, ама като умря и след няколко дена го забравиха, все едно никога не е живял. Дори не помнят вече, че го е имало.
То и на другите - на повечето им поети - сега славата трае от ден до пладне, с изключение на неколцина избраници, които вече сме прибрали и сме ги поставили да се варят в най-доброкачествен катран. Останалите - от контингента на Свети Петър - пращаме направо в рая без каквито и да било церемонии.
- Правилно! Съвсем правилно! - отсякъл гръмогласно сатаната и отново мълнии засвяткали между ноздрите му. - Човече, ти чу думите на моя сътрудник. Не можеш да бъдеш приет в нашето културно общество, поради липса на заслуги. Ето защо аз отхвърлям единодушно кандидатурата ти .
Край, изведете го!
При тези строги констатации двама дяволи уловили поета под мишниците и, въпреки че той ритал и протестирал, го изхвърлили навън - в самия космос, където го чакали танцуващи ангелчета в туники, за да го отведат направо в царството небесно.
Р
© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados
Пожелавам ви да не се възползвате от новите течения в изкуството- "Сюргюнреализъм" и др...