В часа на страшния съд

... Не, не и не! Шашнали се и изумели. Накрая съвсем обезверени го отвели при самия Сатана.

- Шефе, - рекъл центурионът - този идва с препоръка от Ц.К. Искал да говори с тебе.

Онзи дремел на трона, после се прозинал и отворил едното око.

- Занимайте се с него, сега аз съм уморен!

- Не ще с нас. Интересува го най-висшата инстанция.

- Майната му! Какво иска този земен червей! - ревнал ядосан сатаната и се изправил на своя златен трон с целия си ръст. Полилеите се заклатили и ехото отекнало далече из безкрайните сводести коридори на този великолепен замък от злато и слонова кост. - Що за личност е това!

- Незначителна личност. Ние му имаме цялото досие. Разправя, че бил поет...

- Аха. Е - и ?

- Иска в ада да го турим - отговорил центурионът - това съответствало на убежденията му.

Сатаната замигал смутено и се почесал зад рогата.

- Само внимавайте да не започне да декламира - разпоредил се той строго - по-лани един такъв литературен великан ми наду главата с декламации, дето пътя не видят. Получих гърчове и разстройство, та и докторите се побъркаха покрай мене.

- Няма страшно, приготвили сме намордник за всеки случай .

Онзи стоял мирно, с ръце покрай крачолите и с подвита опашка. Другият също стоял и си чоплел носа. Имало още няколко дяволи-телохранители.

- Убивал ли е?

- Не е.

- Крал ли е?

- Тц. Само литературни кражби, но те не влизат в сметката и не са предвидени в наказателния кодекс. Законът не позволява да пожелаеш жената или магарето на ближния, но може спокойно да плагиатстваш. Не се счита за престъпление.

- Прелюбодействал ли е?

- Не. Бил е свестен съпруг.

- Лъгал ли е?

- Ами то - да си признаем - послъгвал е чат-пат, но само в произведенията си. Това са литературни лъжи, които също не се преследват от закона. Наричат ги художествено творчество. На земята сега истината се преследва, а не лъжата.

- Душата, душата му каква е?

- Съвсем дребна, шефе. Горе-долу колкото една дървеница. Мъничка и сива, много мъничка и сива.

- Човече - викнал Сатаната, обръщайки се към клиента - ами ти що за поет си бил с тази твоя дървеница!

- Съвременен - отвърнал убедено онзи и прибавил - че то сега, за да си поет не е нужна кой знае колко голяма душа. Достатъчна е и една дървеница...

- И ум също ли не е нужен?

- И ум не е нужен - потвърдил онзи и продължил да си чопли носа.

- Прав е - намесил компетентно центурионът - оказва се, че при тях най-умни са мошениците. Всички останали са обикновени верноподаници.

- Че и поетите ли са верноподаници?

- Поетите, художниците, всички... Но между тях има и някои знаменитости с утвърдено име, които могат да си позволят всичко. И всичко им се прощава. Имаше един велик художник - Сикиминко, който в пияно състояние се изсрал на платното, размазал го, подписал се отдолу и заспал. Още същата вечер едни мушмороци се вмъкнали в ателието, откраднали това платно и следващия ден го обявили за продажба на търг. Потресающото в тази история е, че необогаташите се разсипали да наддават за лайното на Сикиминкото. Струвало милиони.

Дори се появило ново течение в изкуството "Сюргюнреализъм"...

- И къде е сега този Сикиминко? - смръщил вежди Сатаната

- Разбира се, при нас. Сложили сме го в индивидуален казан с най-доброкачествен катран.

- Аха, добре, добре... Ами този? Какво да правим с този, дето няма ни душа, ни ум? Не били нужни. А какво тогава е нужно?

- Послушание, само послушание... - отвърнал онзи.

Сатаната плюл и плюнката му потънала в пространството, също една комета и пущала искри.

После викнал:

- Да дойде сътрудникът, на когото е била зачислена душата на клиента!

В залата, озъртайки се смутено, влезнал уплашен дявол и опашката му се влачела по земята.

- Аз съм, шефе.

- Не си си гледал добре работата. Ще те лиша от премия - креснал сатаната - този човек не е подготвен за нашата кауза.

- Но той е съвсем невъзприемчив, шефе. Аз какво съм виновен - само дето бъхтих заради него пеш до Гея през целия този космос, та ми изпадаха петалите по пътя и сега още обикалят из пространството, също изкуствени спътници.

Затрупах го с пари. А той ни пие, ни пуши, ни по жени ходи и само си туря паричките в банката. На старини ядеше само кисело мляко, щото било здравословно. Иди, че се разправяй с такъв човек.

- А ти как му въздействува идеологически? Какви полезни пороци откри у него? Тщеславие?

- Но да - съвсем нормално тщеславие - дори доста едро - колкото един стар плъх. Той го угояваше, но накрая му се свършил зобът и тщеславието като огладняло, взело да буйства - много заядливо било - да гризе подметките му и листовете на ръкописите.

Тогава го турил в един кафез като канарче и го заключил с катинар, само дето опашката му висяла отвън - дълга и черна - същинска миша опашка.

- Самолюбие ?

- Охо, видях го и него. Голямо е колкото бивол и рога даже има - ей толчави. Цял гараж направил заради него. Самолюбието си седи в гаража и си преживя плява. Като му свърши плявата, почва да мучи.

- Сладострастие?

- То не се счита за недостатък. Откакто техните учени откриха, че няма бог, въпросът за сладострастието беше преразгледан в парламента и се отмениха наказателните санкции - има черно на бяло. Пък и сега там всички са влюбени и окото им - все в чуждото, така че не можем да му го впишем като плюс.

- А чревоугодничеството, а алчността! - закрещял вбесен сатаната, а от устата му захвърчали пламъци и в залата замирисало на изгоряла мърша, щото пламъците опърлили козината на близкостоящия дявол.

Оня взел да квичи като ритнато куче и раздухвал пушеците около себе си.

- Бил материално задоволен, шефе - продължил първият дявол, след като тупурдията стихнала - и нищо не му трябвало. "На мен - вика - сега и един кокал ми стига". Щото неговите благодетели му подхвърляли кокал, за да ги величае и да лае срещу противниците им.

Той така и направил: спокойно се глозгал кокала, когато потрябвало - лаел и никой за нищо не го закачал.

- И никакви прегрешения ли нямал?

- Почти нищо сериозно

- Че тогава да върви в рая, за какво се е довлякъл тук!

- Не ще. " Това - кай - е в разрез с принципите ми". Приживе той пишел понякога антирелигиозни стихчета, критикувайки поповете и църковните догми и мислел, че за това трябва да го турят в ада. Добре, но там ангелите от отдел "критика", като прочели стихчетата му, прихнали да се смеят, щото били толкова бездарни и нескопосани, сякаш ги е писал не поет, а политик. Тутакси му простили, понеже разбрали, че той просто си "гризе кокала".

Освен това, доколкото си спомням, според закона, за по-дребните душици има смекчаващи вината обстоятелства. Защото на човек с душа колкото една дървеница, ченето му е нагласено само да дъвче и за нищо друго не го бива. Прочели стихчетата, отделили ги за вестник "Трета възраст" и му простили.

Ама той не иска и да чуе.

- Човече, - разсмял се сатаната, обръщайки се към клиента, който мълчал и подсмърчал - Къде ще те турим на вечни мъки, като си бил такъв хрисим. А освен това и катрана е дефицитен. Купуваме го чак от Съветския съюз и плащаме в чужда валута. Ако почнем да приемаме всички дилетанти, дето си мислят, че са гении и търчат все тук, гаче е някакво благотворително дружество - какво ще стане? На всичко отгоре носят и препоръчителни писма от разни партийни секретари, дето хич биля не им знам имената. Дори заплашват, че щели да повдигнат въпроса пред Ц.К. и в пресата щели да пишат, и общественото мнение щяло да се възмути - все едно, че го има това обществено мнение.

Но как да ги приемем всичките, като са толкова много, а ние сме зле с жилищното настаняване.

И освен това вече почти не се виждат души и духове, а само стомаси и дебели черва. Дето все плачат, че парите им не стигат.

- Но аз съм човек със заслуги - запротестирал клиентът като усетил, че работата не отива на добро - вие нямате право да ме отхвърляте. За мене ходатайства самият председател на съюза на писателите и бол пари хвърлиха, за да подкрепят кандидатурата ми. Радиото, телевизията, пресата - сума работи тогава се казаха за мене.

- Истина ли е това? - обърна се строго сатаната към ангажирания дявол.

- Истина е - отвърнал оня, като се подсмивал в брадата си - само че те за всяка дреболия вдигат такава врява, все едно е възкръснал другарят Йосиф Висарионович.

За този също говореха и писаха много, ама като умря и след няколко дена го забравиха, все едно никога не е живял. Дори не помнят вече, че го е имало.

То и на другите - на повечето им поети - сега славата трае от ден до пладне, с изключение на неколцина избраници, които вече сме прибрали и сме ги поставили да се варят в най-доброкачествен катран. Останалите - от контингента на Свети Петър - пращаме направо в рая без каквито и да било церемонии.

- Правилно! Съвсем правилно! - отсякъл гръмогласно сатаната и отново мълнии засвяткали между ноздрите му. - Човече, ти чу думите на моя сътрудник. Не можеш да бъдеш приет в нашето културно общество, поради липса на заслуги. Ето защо аз отхвърлям единодушно кандидатурата ти .

Край, изведете го!

При тези строги констатации двама дяволи уловили поета под мишниците и, въпреки че той ритал и протестирал, го изхвърлили навън - в самия космос, където го чакали танцуващи ангелчета в туники, за да го отведат направо в царството небесно.

Р