8 abr 2016, 0:22  

В името на розите 

  Prosa » Novelas y novelas cortas, Ficción y fantasy, Otros
1386 1 6
6 мин за четене

   

 

 В името на розите

 

 

 

   Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? -  Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги - въпреки дъжда, розите не увяхваха. Напротив, те разцъфтяваха и растяха на високо!

   Днес света беше в хармония и мир със себе си - Може би защото те отново се срещнаха, за трети път след 27 години. Случи се така както и предишните два пъти. Първият път беше, когато бяха на 27 години, но нещо наречено „тя” ги раздели. Вторият път отново беше след 27 години, но те не бяха същите както преди, макар че  за тях годините не бяха минали. Без да умрат те се родиха и отново преживяха детството си, отново бяха 27 годишни, но после също както преди - тя ги раздели.

   Помислете си! Какво се случва?! Преродиха ли се?! Невъзможно е. Безразсъдно! Но за миг да предположим, че е възможно - как би могло човек да се прероди без да умре преди това и то цели три пъти?!

   Когато за първи път чух тази история - не и повярвах , въпреки че нещата изглеждаха да са се случили точно така. Това не беше просто невероятно, това не беше лудост, това не беше чудо дори. Не можеше да бъде дори мисъл или мечта. И въпреки, че тогава не повярвах, днес ви разказвам тази история защото вече вярвам, но все още не мога да определя случващото се...

    Ето обаче че днес отново след поредните 27 години,  всичко носеше в себе си хармония и мир, защото те не само се срещнаха за трети път отново на 27 години без да се познават, но и защото те не бяха същите като преди.

   Бяха се променили  за трети път, след като тя ги раздели последните два пъти. Днес бе третия път. Но щом Безкрая празнува, дали тя отново ще ги раздели?!

   Обаче факт е че,  една жена живееща живота си – красива, различна и объркана, жена която не е умряла  но е напуснала своето  предишно пространство,  забравена от всички, получава шанса три пъти да изживее живота си.  И може би това се случва, защото един мъж , търсещ жената на живота си за трети път я следва без да я познава, така  отчаяно, упорито и непрекъснато. Мъж, който също не е умрял, но е напуснал живота, който е живял  преди, забравен от всички, също получава шанса за трети път да намери жената на живота си.

   Преди не вярвах, че това е възможно, защото не можех да го назова дори, сега обаче вярвам, макар все още да не мога да го определя и изрека. Реших да го разкажа защото, въпреки това го разбирам. Разбирам значението му. Разбирам целта му. Разбирам резоните му. Живота ги среща, съдбата ги разделя, любовта ги събира отново, отново и отново в името на розите ... Но откъде ли, започна всичко?!!

 

 

                      Първата среща

                        ( 1 част)

               

     Днес беше най - слънчевия ден от годината, въпреки че предишната нощ небето изплака очите си. Хората по улицата се заслепяваха от нейната красота, ученичките от кварталната гимназия я възхваляваха, състудентките и и завиждаха. Имаше дълги и чупливи черни коси, които прикриваха същността и, очите и бяха искрящо и  нежно изумрудени, лицето и беше сякаш от художник нарисувано, устните и бяха плътни и кърваво червени, беше висока и със женствени извивки, имаше тяло на богиня и мексикански тен, гласът и като на сирена приканваше своите жертви, а перлената и красива усмивка омайваше нейното обкръжение, където и да се намираше тя. Те обаче не знаеха за цената, която тя плащаше, за да бъде най-красивата жена на света! Дори и тя самата не знаеше. Това го знаеше само уличният музикант, който пееше за нея:

                 

              -  Макар и хората да не вярват, тази жена е открита, макар и да е кралицата на измамите, макар да е безсрамница, макар и да е фатална. Тя е бедна, семейството и също, нямат нищо, но затова и харесва скъпия живот. Дайте и дизайнерски дрехи и лъскава кола, за да бъдете част от нейния живот. Знайте, мили господа, че аз първи я харесах и обикнах, както аз знам че тя ме обича и обожава. Мисли само за мен и мечтае с мен, но тялото и люби друг. Парите бяха откраднали сърцето и, амбицията се беше задомила в душата и. Боли ме повече, когато видя как страда, отколкото, когато тя ме наранява. Бог ми го прошепна - Роден съм, за да я обичам от цялото си сърце, дори и тя да си отиде. Тя не е жена на никого, но може да бъде жена на всички. Тази жена убива за любов и за пари, влюбвайки се в мен, тя сподели болката си и ми подари своята отдаденост. Хората искат от мен да я забравя и да продължа живота си, защото той е кратък. Но те не знаят - Роден съм, за да я обичам от цялото си сърце, дори и тя да си отиде. И не ще мога никога да я забравя. Винаги ще я търся. Тя е моята скъпа жена. Дори и да е неблагодарна, знам и че тя никога няма за ме забрави, дори и да си отиде. Не бих желал да я променям въпреки всичко, но това ще го реши любовта ни.

 

...Следва продължение...

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравление и от мен!
  • Благодаря ви!!!
  • Всяка среща е едно ново,неповтарящо се начало,което определя ритъма на живота.Нали за това е толкова многообразен.Поздрав от мен!
  • И аз ще чакам продължение, Йоана! Лили, не е ли най–сладурското качество на прозата в това, че ти позволява да се изразиш свободно и подробно – без да си слагаш никакви рамки, често се замислям за това, какво ти е мнението по въпроса?
  • Щях да протестирам, че фалшивото задържане на вниманието е евтин похват, но стигайки до края се затоплих, всичко си беше на мястото, и... чакам продължение, Лили
Propuestas
: ??:??