Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа.  Така, както я убиваше в продължение на година и половина, но я остави без дъх. Издъхна пред очите ми. Прахта те заслепява, нали? Любовта е сляпа. Днес ти уби едно сърце. Сърце, което объркваше година и половина, но и на него му отне дъха. Спря да бие. Разпръсна се на хиляди парченца и парченцата се забиват в тебе, нали? Любовта боли.

Ти си последният мъж в живота ми, който ме наранява. Повече на никого не ще го позволя. Ти си последният мъж в живота ми, на който прощавам лъжите и изневерите. Повече на никого не ще го простя. Ти си последният мъж, на който му давам още един шанс – стотен може би, хиляден, да се поправи. Повече никога не ще си го позволя.

А и аз бях силна. Силен характер. Смела, усмихната, ведра. Погледни ме сега. Кървя. Господи, никога не съм вярвала, че ще се превърна в това. Развалина. Отнели ми всичко. Душа, сърце, мечти. Разбита съм. Накъде да продължа?  Къде е пътят, по който да вървя? Само пепел е пред мен. Само прах и спомени.

Наранявай ме сега. И без друго всичко ми отне. Нека още боли. Срини ме до земята. Някой ден сама ще се изправя и аз. Някой ден сама ще продължа и аз. Някой ден, но не и сега. Боли ме. Не се плаши. От доста време чувствам болката, просто ти не знаеш за нея. Плача. Не се загрижвай. От много време изплаквам очите си, просто ти не видя сълзите, зад блясъка им. 

Иска ми се да пренапиша живота си. Можеше ли никога да не те срещна? Можеше ли никога да не се влюбя? Можеше ли никога да не се почувствам толкова ограбена? Но какво ли щях да спечеля?! По-малко болка, но и по-слаба. По-малко трудности, но и с по-малко опит. 

И все пак, заслужаваш едно чисто: ''Благодаря''! Благодаря за силата, която ми даде. За уроците, които ми разказа. За болката, която ме прави по-смела. Благодаря ти, че ме направи толкова слаба, но и безумно силна, когато и аз се изправя! Едно чисто ''Благодаря'', макар изпълнено със страшна тъга.