5 dic 2011, 15:31

В клетката на моето страдание

  Prosa » Otros
822 0 4
1 мин за четене

В клетката на моето страдание

.

Омразата в сърцето ми впива

своите остри като бръснач зъби

и отровата ѝ във вените ми се влива.

.

 

Скръбта ме завладява

и пуста остава моята душа.

Болката ме подлудява.

.

 

По тези струни моите пръсти кървят.

Музиката е моето извинение,

ала дали тези ноти страданието ще прекратят?

 

.

Ще могат ли те да изкупят моя грях?

Ще ми помогнат ли да си простя,

че грешница аз бях

 

.

и на този пратеник на ада

продадох аз душата моя?

Ще продължи ли сърцето ми вечно да страда?...

 

.

Тези мисли дълбоки белези оставят,

ала нямам вече сили да крещя.

А звуците в сълзите ми се давят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...