Dec 5, 2011, 3:31 PM

В клетката на моето страдание

  Prose » Others
820 0 4
1 min reading

В клетката на моето страдание

.

Омразата в сърцето ми впива

своите остри като бръснач зъби

и отровата ѝ във вените ми се влива.

.

 

Скръбта ме завладява

и пуста остава моята душа.

Болката ме подлудява.

.

 

По тези струни моите пръсти кървят.

Музиката е моето извинение,

ала дали тези ноти страданието ще прекратят?

 

.

Ще могат ли те да изкупят моя грях?

Ще ми помогнат ли да си простя,

че грешница аз бях

 

.

и на този пратеник на ада

продадох аз душата моя?

Ще продължи ли сърцето ми вечно да страда?...

 

.

Тези мисли дълбоки белези оставят,

ала нямам вече сили да крещя.

А звуците в сълзите ми се давят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...