В клетката на моето страдание
В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива.
.
Скръбта ме завладява
и пуста остава моята душа.
Болката ме подлудява.
.
По тези струни моите пръсти кървят.
Музиката е моето извинение,
ала дали тези ноти страданието ще прекратят?
.
Ще могат ли те да изкупят моя грях?
Ще ми помогнат ли да си простя,
че грешница аз бях
.
и на този пратеник на ада
продадох аз душата моя?
Ще продължи ли сърцето ми вечно да страда?...
.
Тези мисли дълбоки белези оставят,
ала нямам вече сили да крещя.
А звуците в сълзите ми се давят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
