Очите нещо… Абе, официално зрението паднало под 20%. Та всички жени виждам красиви. Особено сега – когато ги помюсюлманчиха, та ходят с фереджета и се виждат само очите им. А устата е с намалена мощност и скорострелност.
Затова спестявам зяпане на телевизии и четене на вестници. Ако можеше да оглушея – съвсем нормален човек щях да стана…
Но се опитвам да си живея както обикновено. Макар да се движа в полумрак и да се взирам внимателно към идните сенки. Все се оказава, че някого съм засегнал – подминал съм го без едно „Здрасти!“ да река. Или поне напсувам. Ама да го видя! Да разбере, че е забележим…
Та слизам по стълбите край пощата, насреща ми жена – възрастна, друга няма да се вгледа в мен. И аз се опитвам да разбера: бе, тая коя беше? Щото много… Ама хайде – жена ми да не чуе…
Кимам учтиво в отговор на поздрава й. Само че тя се спира и казва: „Как сте?“…
Аха – на „Вие“. Значи – или ученичка от първите випуски преди десетки години, или мама от следващите…
Лъжа уверено, точно, ясно и к ...