В полумрака
Очите нещо… Абе, официално зрението паднало под 20%. Та всички жени виждам красиви. Особено сега – когато ги помюсюлманчиха, та ходят с фереджета и се виждат само очите им. А устата е с намалена мощност и скорострелност.
Затова спестявам зяпане на телевизии и четене на вестници. Ако можеше да оглушея – съвсем нормален човек щях да стана…
Но се опитвам да си живея както обикновено. Макар да се движа в полумрак и да се взирам внимателно към идните сенки. Все се оказава, че някого съм засегнал – подминал съм го без едно „Здрасти!“ да река. Или поне напсувам. Ама да го видя! Да разбере, че е забележим…
Та слизам по стълбите край пощата, насреща ми жена – възрастна, друга няма да се вгледа в мен. И аз се опитвам да разбера: бе, тая коя беше? Щото много… Ама хайде – жена ми да не чуе…
Кимам учтиво в отговор на поздрава й. Само че тя се спира и казва: „Как сте?“…
Аха – на „Вие“. Значи – или ученичка от първите випуски преди десетки години, или мама от следващите…
Лъжа уверено, точно, ясно и конкретно: „Добре…“, след което добавям служебното: „А Вие?“. Което е малко рисково – ако е бивша ученичка. Що оня нощен кошмар ще й говори така възвишено-аристократично?
Разменяме пет-шест нищо не казващи изречения. Така – като на дипломатическа среща преди евентуална война.
Но завършваме малко смотолевено, прибързано. И двамата май усещаме – припознали сме се!
Викам: „Извинявам се, че не поздравих веднага. Зрението нещо…“
Тя поема топката: „И аз съм зле с очите, едва виждам…“
Абе, на мен ли обясняваш…
Както и да е, възпитано – демек, лицемерно, си пожелаваме всичко най-хубаво, цветя и рози, локум и небет шекер, ведри облаци и вечна любов.
И продължаваме по пътя си – в полумрака…
Много интересен коментар, непозволен за официалните медии - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Зигфрид!
-
Хехе, много е хубаво! А и коментарите също не са за изпускане, кеф е да се пребивава на твоите странички, Георги! Поздравления!
-
Благодаря, Елке!
-
Тези маски! Можеш хубаво да се скриеш за тях!
-
Благодаря, Миг!
-
Теб те чета , когато съм приключил със всички задължения , защото искам да усетя всички нюанси на мисълта ти. Просто събирам мъдрост! Благодаря!
-
Благодаря, Надя, Силвия, Красе, Деа, Валентине!
-
Аз спрях полицейска кола Видя ми се такси
-
Докторът казва "няма ви нищо на очите, всичко е наред", а аз си не виждам - ни табелите на бензиностанцията, ни цените, даже и тия по-големите за промоция, нито инструкциите, особено дребните букви под договорите... отивам за второ мнение - "нищо ви няма на очите"....е, викам си - трябва да е от чувството ми за съхранение.. В полумрака има светлина!...
-
🙂 Георги, как можа да не ме познаеш! Умирам от смях. Много яка история!
И аз имах една случка скоро. Слизаме с моя приятелка и кучето й, по пътя от Асеновата крепост. И аз съм недоскив, но и недочув. И по едно време трябваше да се разминат две коли, та едната спря до нас и от отворения прозорец, аз чувам: "Хубаво е кучето!"А моят приятелка чула: Какви хубави момичета!
Чак тогава донякъде си обясних защо бабичките като тръгнат на разходка, ходят комплект. 🙂 -
Извън подтекста - блъскам се във вуйчо си, извинявам се и си продължавам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
