Винаги са ми били много интересни хората, които заявяват приповдигнато, че парите са всичко. Обикновено това са едни душевно злобни, мисловно ограничени и нарцистично опиянени личности, които вътрешно са готови да премажат всеки и всичко по пътя си, ако получат насреща си изказване, намиращо се в противовес на тяхната изконно непоклатима теза. Изглежда, че поради една или друга причина тези персони прекалено убедително са възприели ролята на тъжни, агресивни и самотни затворници в студените килии на собствените си объркани умове. Не можем да бъдем напълно сигурни дали някога и те не са гледали с поетично и идеалистично око на всемира. Може би са обичали да обичат, фотографирали са с усмихнати сърца изгревите и залезите, целували са страстно половинките си, без да се страхуват или срамуват да засвидетелстват сияйната си любов, но някъде нещо се е счупило. Никак не обичам този момент от приказките, а и от самия живот, когато някъде нещо се счупва с гръм и трясък. Не съм сигурен дали дори ...