В продълженията... във Велинград
Прибираме се от читалището и виждам, че някои хора вече са се настанили по местата си около масите. Забелязвам Йосифова в целия си блясък, седи и се усмихва. Махвам ù с ръка и се отправям към сервитьорките:
- Занесете един Бейлиз на дамата в бяло от анонимен обожател.
Врътвам се и тръгвам да се качвам в номера си, за да си напудря носа или по-точно, за да си сменя тоалета, защото съм напълнила сака, сякаш ще отсъствам от дома цял месец. Сещам се нещо и се връщам.
- Все ме питаш в Откровения кога ще те черпя, е, аз съм тайният обожател, да не се чудиш. Обещах и изпълних, но да напишеш в сайта, че си държа на думата, щото всички мислят, че само лъжа.
- Добре, и аз обещавам.
И го изпълни, а аз мислех, че ще забрави.
Стоим с Мая пред огледалото, последни приготовления.
- Светле, ще ти призная нещо, аз съм анорексичка...
- Какви ги говориш па ти сега?! Ще ме убиеш направо.
- Какво, истина е. Аз като се погледна в огледалото и все се виждам дебела.
- А режеш ли си храната на много малки парченца.
- Да!
- Значи имаш сериозен проблем. Аз също съм, но не смея да си го призная. Много е страшно при мен и трите пържоли си ги накълцвам на ситно-ситно и едвам ги прокарвам с вино, едвам, ти казвам. Трябва да вземем някакви мерки. Но, моля те, тази вечер поне да не се излагаме и да си ядем нормално, пък утре ще намалим от три на две пържоли, а?! А как ме изморява рязането, мускулна треска получавам, докато се наям.
- Е, добре, едвам ме нави, айде аз слизам долу.
Преобличам се, слагам червило отново, че от толкова целувки ми го отнема и слизам в ресторанта. Намърдах се на масата до Мая и Георги, които половината време поздравяваха хората, а през другата половина хората ги поздравяваха и се снимаха с тях, та така и не ги видях. С Грег си казахме Наздраве с руска водка - и на дансинга. Разгорещихме се и хоп - в градината да изпушим по една на хлад. Пристига певецът и по поръчка на Грег ни поздравява.
- Специално за Мая Попова! – и сочи мен – И за Светлана! – и се обръща към Мая. Аз избърсах една сълза от умиление, че са ме объркали с по-млада, певецът не ме разбра и реши, че съм обидена от неволната му грешка и цяла вечер, през пет минути пя за Светлана Лажова, даже и на уше. А аз защо се обидих?! Светлани колкото искаш, а Маи само две – пчеличката Мая и Мая Попова. Сега от жилото на пчеличката ще правят Джурасик парк три, а единствената жива наследница на маите е нашата Мая. Редакторството ù е по наследство. Още пра-, пра-, пра- баба ù е била редакторка. Помните - в приказките винаги има три феи и една зла магьосница. Та нейната баба е тази третата фея. След като двете добри орисници предрекат на новороденото щастливо бъдеще и по закона на гадостите веднага се явява злобарката и прави зла магия, но тук идва третата фея, на Мая пра-роднината и редактира моментално допуснатите грешки и винаги всичко завършва с хепи конец. По повод предсказанието на маите, че краят на света ще настъпи през 2012 г, щото до тогава е техният календар, ще поясня. Пра-, пра-, пра-бабата на Мая е писала стихове и е издавала стихосбирка след стихосбирка, та и таланта ù е наследила. Но и хартията е свършила и е стигнала само до 2012 г. Така че, споко, всичко е под контрол, Мая ми каза под секрет, че всичко ще е наред.
Та певецът пя, миличкият, почти цяла вечер за мен по тоя повод, че не съм от маите и ми е обидно. Като си тръгвах, му казах: Друг път повече от три пъти да не поздравява една жена, че другите ще я намразят. Поздрави имаше, разбира се, за много откровенци и русокоси откровенки и се раздаде максимално момчето. Вълшебник също ни пя и то доста добре. Fragola Диди ни направи няколко снимки с Вълшебника. Само русокоса принцеса има право да снима вълшебници, то е ясно. Чакаме снимките! Герда пък ни показа, че може да имитира много добре гласове. Като ù звъните по телефона, внимавайте! На Дочето мъжът ù ни посвири на хармоника, заедно с неговия приятел китарист. С Катанеца изпраскахме страхотен рок. Вихрихме се с Дечева и Грег по дансинга.
- Познай кой е тук?! – Катанеца беше целият усмивка.
- Рия?!
- Позна!!!
- Къде е тая лъжкиня? Миналият път каза, че ще дойде, а не дойде. Сега ми каза, че няма да идва и пак ме изненадва, ама ха, докога така?! – Русин ме хваща и ме помъква към нея. Този човек обича да вижда грейнали от радост лица и да ги заснема. Цар е!
Намачках я първо.
- Ти докога ще ме лъжеш?
- Ние с Мариникито бяхме решили... Обаче се обадиха Йосифова и Солар и как да им откажем, ясно, че не можем?!
Даже на срещата срещнах Любов, просто да не повярваш! Така ù се зарадвах, защото я виждам за първи път на живо. Зарадвах се и на Жули, събрала цялата нежност в искрената си усмивка... От толкова нови и познати лица, ще пропусна някой... А, обещах да седна при Мариники, за да се наприказваме. Тъкмо сядам и... пристига Нела Голд и ме прекъсва на средата на изречението с прегръдки и целувки. Само успях да видя, че се е барнала в шарени презрамки и е усмихната до уши и някой ме завлече на дансинга.
Така че, мили мои, аз не ставам за репортер от мястото на събитието, щото наблягам на водка и танци, сменяйте ме, иначе няма да получите никаква информация от мен, само ще се алкохолизирате, танцувайки. Хич не ми е лесно, да знаете.
Както си танцувам, виждам Жарава и нали съм гузен-негонен, ми се струва, че тя страни от мен. Нали два пъти ù писах, че... Обаче спирам танците и с балетна стъпка право при нея. Закачам я и тя ме поздравява. Знаех си, че си въобразявам, не ме е видяла, не е такъв човек. Заприказвахме се и аз ù обясних, че ми харесва как пише, не всичко, разбира се, но има много хубави попадения, красиви думи реди.
- Знаеш ли, мислех да ти кажа да опиташ да пишеш проза, защото умееш, но няма да ти го кажа, защото след това аз какво, стихове ли да се преквалифицирам да пиша. След теб няма да смея.
Тя се усмихна и ми разказа как е започнала да пише. Странно нещо е животът и хубав, защото ни събра в този сайт, всички нас, влюбени в изкуството... Във водката и танците също, пак съм на дансинга с чаша в ръка.
...
Прибирам се в стаята с мисълта, след като сме висели на маса до сутринта предната вечер в Панагюрище, тази поне да си легна по-рано. Но уви, пак си лягам на другия ден, един часът е, а мислех като Пепеляшка да се прибера преди полунощ, защото на нея пантофката, а на мен като ми се разтече грима... заприличвам на тиква.
- Хайде да ходим до онова заведение до читалището, има жива музика, да продължим купона. – Ани и Грег нали са млади...
- Ани, аз си лягам, вие идете. – Колко съм добра, пускам ги.
Заваля. Викам си, добре, че не тръгнах, ако беше ме помолила още веднъж, нали се знам, щях да тръгна, но си лягам и ще спя. Обаче не тази нощ. Въртях се и ги мислех. Хайде, като се приберат, ще поспя. Станах и си пуснах телевизора. Изгледах един филм, а моите хора ги няма. Тъкмо пак лягам и ги чувам... луд смях. Успокоих се, ще спя. Да, ама не. Ани влиза тихичко и нещо търси.
- Ани, не спя, запали лампата спокойно.
Защо ли се обадих, запали всички.
- Ние сме във фоайето, аз само да се преоблека, че съм мокра от дъжда. Ах, какъв дъжд... Колко е хубаво да вървиш под дъжда...
- Ти да не си прекалила с алкохола?
- Не, просто ми е хубаво.
- А, добре. Аз заспивам.
Вече ще заспя спокойно, защото всички са се прибрали благополучно, аз като една добра майка не мога да заспя, докато децата ми си веят мокрите дрехи по заведенията... И чувам отново щур смях. Е, може ли да са толкова невъзпитани, не уважават възрастните хора тия деца. Ставам, обличам се, завивам се с чаршафа и с бодра стъпка отивам при тях да им направя забележка, че хотелът не е само наш. Толкова се смеят, че не ме и забелязват. Нощната група: Тома, Братан, Ани, Грег, Мая и Елишка.
Казах Елишка и се сетих как ù се радваха, че е дошла. Даже я питах дали е доволна от отвличането, а тя ми отвърна с най-чаровната си усмивка. Значи мисията е успешна!
Да се прокашлям ли, като не ми се кашля?!
- Ку-ку. – това ми дойде отвътре.
- А, ти ли си, сядай.
- Ама как сядай, я по-тихо.
- Ти полудя ли, искаш ли водка?
Групата е оформена, имат и музика.
- Аз лягам, а вие по-тихо.
- Сядай.
- А, без, ще ме командват те...
Тъкмо лягам и влиза Грег.
- Айде ма, како, ела при нас, толкова е весело.
Тъкмо си събличах трите чифта панталони, за какво ли ги мъкнах, айде обличай наново. Поседях малко, обиколих някоя и друга стая да видя всички ли са по местата си и ги поразбудих, няма само аз да не спя, я. И пак към леглото се отправям, ама кой ме пуска.
- Добре. Грег, днес ти правиха масаж, аз отивам да се подготвя, ти ела ми покажи как се прави, че да ме ободриш и тогава ще изпия с вас по едно питие. - Спокойна, че Мая остава с тях, си лягам и вече заспивам под звуците на музика и смях и влиза Ани тихичко на пръсти, да ми пази тишина. Отваря гардероба.
- Това ми е възглавницата. Така, къде ми е нощницата? - Нещо пада.
Сядам в леглото:
- Запали всички лампи, намери каквото ти трябва, ще стане по-бързо, вместо да ми се правиш, че си загрижена за мен.
- Ти да не се разсърди?
- Не. Ани, нали каза, че си отворена и готова да приемаш всякакви предложения?!
- Аха... - тя се усмихва, а огромните ù очи присветкват.
- Тогава моментално лягай да спиш!
- Ха, ха, ха, а пък аз какво си помислих.
- Само не го казвай на глас.
- Лягам и заспивам.
- А, не, лягай и разказвай, как изкарахте.
И така почти до сутринта. После кафе по стаите и кафе, преминаващо в обяд в градината на ресторанта, под звуците на китара и хармоника. Вече си поръчваме и питиета. Пристига на Грег кебапчето и двете кюфтета.
- Искам да ви направя остра забележка, - казвам на младото момиче, което ни сервира. Тя ме поглежда, а аз ù показвам как трябва да се сервира, за да знае. Между двете кюфтете се слага... И смях... Такава закуска, преминаваща в обед, под звуците на невероятна музика, не си спомням да съм имала... Грег и Ани стават да танцуват. Прелест, музика за всички вкусове, разтапяща души и сърца. По поръчка и авторска... Мая надува вувузелата. Звъни мъжът ми. Разнообразие от звуци.
- Няма ли да се прибираш?
- Първо да обядваме, абе не ни се тръгва, толкова ни е хубаво... Да си купя ли лимонче, за да не те ядосвам с ухилената си физиономия?... Не, не съм се качвала по масите, ти какви ги говориш? Само Мая, но на стол я качиха, качихме. Певецът максимално се изкефи и пя за нея, а ние ù аплодирахме... Изпълни огнен нашенски Бели денс... Как кючек бе, това е аеробика за талия и ханш, какво разбираш, та ти разказвам, изкуство е това, ей... Айде като се приберем, ще ти покажем, да не си хабя минути за видеовръзка с теб. Чао, мило. Не пия бе, чао... бензин. Леле, добре, че не дойде, щеше веднага да ме хване, че... лъжа. Обръщам се и какво да видя, вече ставаме от масите и...
Малко преди да се разделим, ми се стори, че видях и сълзи в очите... Нина прегърнала Дорето... А може и от вятъра да е било. Може и да ми се е сторило.
А пък тази Нина не спря да говори, срамота. Аз ако бях като нея, щях да се засрамя поне. Думата от нея не можах да взема. Дано другия път... ако млъкна, тя каже поне една думичка... Сладката ми тя!
Не ни се тръгва, толкова е хубаво във Велинград точно с тези хора... Но няма как, потегляме.
В колата вече сме Георги, Грег, Ани и аз. Толкова се смяхме, че аз по едно време цвилих, а Георги сигурно втори път няма да ме качи в колата си, или по-точно няма да ми разреши да седя зад него. Аз като се изцепя и го стрясках. Как не се обърна да ме удари, добре, че караше, иначе... Но Ани е виновна, вицове ми разказваше... Той и Грег не млъкна...
- Добре де, Дарина ми подари вувузелата, Мая защо ми я взе. – Георги се ядосва.
- Защото май е забравила, че я е подарила на теб и после я е дала на Мая.
- Е, добре де, Мая нали все ми вика: „О, на майка детето!” Кажи ми, може ли една майка да вземе вувузелата от устата на детето си?!
- Е, не е редно, ама на, какво ли не се случва в тоя живот.
- Къде сте? – Мая се обажда.
- На бензиностанцията.
- На коя?
- А, тайна.
- Аз вече съм в София, нищо, че тръгнах след вас.
- Жоро, карай по-бързо, че тя пак ни изпревари.
Прибирам се.
- Здравей, скъпи, чакай само една минутка.
- Ало, Мая, в нас съм си.
- И аз.
- Е, не можах да те изпреваря, ама сме равни тоя път. Чакай да те питам...
- Айде бе, досега не беше ли с нея? – мъжът ми чак ядосан го раздава.
- О, не, бяхме в различни коли. Майче, чао засега, да видя Васето и ще ти звънна.
- Чакай да звънна на Рия да ù кажа, че сме се прибрали, да не ме мисли, после да се чуя само за малко и с...
- Ей, не се ли наговорихте за три дни.
- Не!
Ей така, след още няколко часа по телефона завърши това незабравимо пътуване... към приятелството.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ама и аз! - Дата на публикуване 28-07-2010г. 13:15 от изречена - Лажова, днес е ...26 август, (то май дошло ред за другата сбирка) що не викаш, че имало продължение, бе! Кошмар - май другия път за назидание ще взема да се провеся само на презрамките, м?! Ох, как ми се иска пак да те прекъсна на средата на изречението, и да си те задуша от прегръдкиии! Пък и без туй си виновна - дошла до морето и не се обади! Тъй че, мисли му!
-
Много се надявам да ми разкажеш всичко, ако не на пържола с вино, то поне на кафе, щото не съм анорексичка, ама съм на диета.
(Да не си помислиш нещо по-така, само заради морето е. Децата ме поканиха да се попека с тях на плажа и в събота изчезвам. Всъщност, като се върна може да отсвирим кафето и да го заменим с нещ по-хард, щото ще отсвиря и диетата.
А за срещата, много съжалявам, че не бях с вас, но нямах избор (ти го знаеш). За другата се надявам да имам -
Лажова, така се надявах, че е таен обожател...
Но много ти се зарадвах.
п.п.: А Бейлиза беше чудесен! -
И аз се радвам, че успяхме да се видим и поговорим, Мариники!!! Дори за малко, беше хубаво!!!
Герда, който иска намира...човека и без телефон!!! Прегръдки!!! -
Определено свежо си отразила и документирала нещата (не че това ме изненадва), Лажова! А заради предупреждението ти, вече никой не ми звъни по телефона... 'щото не знае дали ще има връзка с този номер...
-
летописец си ти...радвам се, че те има...
че те прегърнах, Светлинка...с много обич за теб. -
Така е Иди, да видиш какво е някой да ти липсва! И ти ми липсваше, а аз на теб?! И не съм излъгала, забравих, защото...Ще ти обясна като се видим! Не се сърди!!!
-
лЪжова.
-
appetrova (Забравена ):, ах ти, била с нас...И да не се обадиш, Ти ли?!
Ангел, не е все едно, знаеш!
И на мен, Ице!!!
-
Пак ми се прииска да съм там...
Като се сетя колко готино беше. Ако позволиш да кажа на Дочка(Довереница) нешо.
Не се притеснявай, тя жената, още като спомена, че са пристигнали и другите в хотела, вече разбра, че повече съм там. Няма проблеми, тя ме разбира.
Светле, благодаря ти за спомена! -
Ми, ти така добре ги описваш нещата - все едно и аз съм бил...
Благодаря ти, че даваш възможност за съпреживяване и на отсъстващите, Лажова!
Поздрави! -
Странниче, знаех си, че ще те навия
Май ще има и дузпи, Жулли, налага се.
Мая, а аз исках и да съкратя, ама се оказа, че не трябва. Май ще има и дузпи, така се очертава!
Грег, музиката сутринта беше вълшебен завършек на празника, на магията Откровенска!!!
Селвер, чудно беше!!!
Светлана, така е, раздавахме си радост!!!
Ани, ти си съкровище!!! Толкова ми беше хубаво, сякаш си бях у дома, с най-близките си хора. Никой не ме е подразнил дори за миг, беше ми добре. С теб в една стая – винаги!!! Разкошен Човек си!!! А щом издаде китариста, аз пък от достоверен източник научих, че другият музикант е
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=gitarist
Но мислех да си останат нашата тайна, тези хора, които правиха за нас чудеса, но ти ги издаде и сега са на всички!!! Едно огромно благодаря за настроението и на двамата!!!
Иди, колко хубаво си го казала: дори въздухът тук ви помни
Знаеш как е, когато се съберем. Така че, до другия път...с теб!!!
Жарава и ти си остани такава!!! Нас ни свързва любовта към изкуството, какво по-хубаво от това?! Само усмивки и грейнали от радост лица. Това сме ние, събрани заедно.
Валя, без отсъствия повече, моля те. Още една усмивка, винаги е добре дошла, за твоята става въпрос.
Пепина, не мога да опиша и малка част от емоциите, които изживяваме на тези срещи. Те ни зареждат за дълго време с положителна енергия, от която черпим, за да живеем, за да творим и така до следващата среща.
Грег казва истината, бях до него и опитах сладоледа...без водка...о, о, о, чудничко!!!
Мая, чак сега разбрах за нощните премеждия на Грег, твоята и на Елишка, навременна намеса, за да има хубав край нощта!!! А аз ще спя, никога повече!!!
Доче, как хубаво си го казала:
«Всички бяха невероятностни като сбъднати желания...»
«Малко трудно ми беше на другия ден да откача съпруга си и Вальо от двора на хотела и да изкопча музиките от ръцете им, но след като изядох три шкембе-чорби се изправих срещу тях и като им дъхнах, те си забравиха нотите и тръгнаха към колата...»
А ние се надявахме, нещо да сте забравили и...да се върнете!!! А щом пристигнахме и Ани ми каза, че седи с Дочка, направо полудях от щастие, толкова много исках да видя коя е тази жена, която пише и ме вълнува с творбите си. Исках да те видя, да знам че си истинска и моето желание се сбъдна. Ти си....ти си...магия!!!
Марко, а ние с Грег си мечтаем да си с нас следващия път, защото с теб купонът ще е пълен. На нас мечтите ни се сбъдват, така че...готви се за среща!!!
Силви, разказах на всички, че си от нашата кръвна група. Че си красива, умна и добра. Вече те очакваме с нетърпение на сбирките!!!
Петинка, добре че успяхме да се видим. Вчера разказвах за теб и показвах снимков материал, за да ми повярват. Искам пак...бяло вино!!!
Цонка, ще взема и аз мойта и ще купонясваме заедно и на децата ще им хареса. Моята като разбра, че отивам на Панагюрище и Велинград и не я взимам, се нацупи. Тя обожава тези сбирки, а децата поне са искрени, ако не й хареса, втори път няма да дойде. Така че...повярвай й!!!
Нина, разсмя ме!!! Ти си била загрижена за нас, затова си била толкова емоционална. Прощаваме ти! Нежно съдание си ти, прегръщам те силно!!!
Иди, първа съм, не съм глуха!!! Щом има маса и...приятна компания, само да не ме карате да копам.
-
Грег, що ще да е топла бирата ми?...
хм
и да - о, заветни петък, о мое лично наваксване!
извинителни бележки не се приемат!
Лажова, чу ли?
)))
-
Така си е Нина. Ние сме си едни такива притеснителни и вглъбени в писането. Добре, че беше ти та да разберем, че в живота имало и други хубави неща, за което ти благодарим.
Идеми задава се някакъв петък, в който гордо ще стоя пред чаша водка, а ти пред топла бира, но ще се разберем за ползата от научно обоснованото пиене. Наздраве! -
опа... за това не бях готова...
като си измисля отговор - ще се върна -
И какъв е изводът, Ид? Ти ме развали...
-
Нина, ще прощаваш, ама не мога да не се изфукам - като пътувахме с тебе от търновлийско до софийско - изобщо и не допусках, че после на Р.Д. на д. ще станеш една такава много приказлива!
начи ... колеги, замислете се )))
/сори, нина, ама не можех да не се възползвам ;Рр/ -
Лажова, признавам, че съм много объркана след това, което си написала. Първо - за Мая. Ако тя е единственият жив представител на маите, както твърдиш, какви бяха тогава ония мили хорица по пътя за Панагюрище, дето се поздравяваха толкова учтиво с нея през цялото време? Ти нали ми каза тогава, че й били роднини и тя затова така жизнерадостно праща поздрави на майките им? Явно не съм те разбрала нещо, а бях започнала да си мисля колко е малък светът и колко е мило да ти изскочи изневиделица от мъглата точно пък някой позабравен братовчед и да ти зарадва сърцето...
Пък със Грег явно се е получило недоразумение. Това си беше чиста истерия от моя страна - всеки път като ви погледнех и си представях как за малко не ви изгубихме безвъзратно в света на орките и много се притеснявах и... ми идваше отвътре да говоря, да говоря... И се чудех защо човекът само като ме види и си поръчва голяма водка. Викам си - още е стресиран, трябва да го успокоявам, да му отвлека вниманието от преживения ужас, да му помогна да не мисли за лоши работи... Де да знам, някой път се увличам повечко...
Ама и не ми беше хич лесно с вас - всичките едни такива мълчаливи и притеснителни, да се чуди човек как да ви предразполага. -
Привет на цялата компания и цветя за домакините!!!Където е Светла,там е купонът!Аз съм от тези,които се заричат че другия път :вали,вее - там сме.Ако ми оставят пак внучката,и нея ще водя!тя е откровенче (още не знае да лъже!).Оставям една шестица,но не е черпня,заслужена е!
-
Другия път, жива - умряла, съм с вас!!!
Толкова образно си го написала, сякаш самата аз бях там!
Липсвате ми!
Светланчик* -
Мая, така е. Елишка беше моята трета фея, която дойде и редактира всичко, както си трябва да бъде.
Марко, не се коси. така е със строителите на северноамериканския капитализъм. Ние тук в България по иначе си го строим.Вкарваме малко соц. елементи и нещата се оправят. А наздраве! -
Еееех купон... !
-
С Грег си казахме Наздраве с руска водка - и на дансинга...
Блазе, ви.И си пеете...пиете и танцувате, а вашего брата гради ли гради капитализма в северна Америка.
Поздрави, Светланке! -
А, така, Лажова чака, чака да измине половин година от явката във Велинград и реши да се изрепортажира, разчитайки явно, че улисани в ежедневните си гадости сме позабравили кое как беше и снизходително ще четем мемоарите и`
Ама ние помним като слоници ей.Пък като отхвърлим настрана факта ,че си и записвахме. Сега остана само да си премерим записвачките...
Обаче и някои тъмни петна ми се изсветлиха благодарение на Светлето.
Че софийската група още като кацна във Велинград беше странно възбудена, неестествено ухилена и естествено пресипнала, разбрах, че е вследствие изпълненията в чест на Дарчето в Панагюрище.А запознанството- май така си беше: като верижна химическа реакция: Аз -дошла в очакване да скоча на шията на Лажова(И го направих) Ани с цел да направи същото с мене, Катанеца тръгнал заради Ани, а пък заради Катанеца – дузина дами от Откровеново се бяха настървили да дойдат във Велинград.(Цяла вечер и нощ го гониха и не знам кога са го стигнали).За градушката в Клептуза - описах ви я в рими и снимков материал още на другия ден, щото уж помня, ама ако много отлагам почвам да забравям основни елементи.Изобщо имаше много прегръдки и много танци и никакво разочарование.Всички никове които прегърнах лично: Стойна, Пещерски,Мая,Жоро, Мариники,Пинче,Алипиева,Нела голд,Джули,Дарчето,Грег,Човек, Нина,Герда,Солар,Йосифова,голямата Елишка,Рия, ВаняИ;Пастирка,Жарава,Белоснежка и.т.н- Оле, може и да съм изтървала някого(Романтик, прощавай не мога да те туря начело,жена ти ще вземе да...) Всички бяха невероятностни като сбъднати желания...
Малко трудно ми беше на другия ден да откача съпруга си и Вальо от двора на хотела и да изкопча музиките от ръцете им, но след като изядох три шкембе-чорби се изправих срещу тях и като им дъхнах, те си забравиха нотите и тръгнаха към колата... Усетих, че в Мая е причината, само нея гледаха докато свиреха, ама сега и това ми се изясни –причината била в пра-пра баба и` дето била третата фея(отляво надясно).
ПС-Моите впечатления са от светло-будната част на събитието.За нощта- вервайте на Лажова-тя никога не лъже
-
Грег, ти се благодари на острия ми слух и на кръшната Елишка, че щеше да си отвисиш цела нощ на дъжда
-
Идеми мен и дъждът ме помни, а и аз него. препоръчвам да пробваш там сладолед от бял шоколад. Изядох три и не изпих нито една водка.... докато го кунсумирах. Супер е.
-
Ех, разказваш така, че да ти се прииска и ти да си там! Приятни и незабравими мигове!
-
шъ мъ пръсниш от смях, мъ жено...аз и тази година не сколасах... но що е време, все е пред нас
-
аз съм във Велинград в момента
дори въздухът тук ви помни
я сватба, я командировка... все нещо ще попречи за програма максимум...
идеми, идеми - не ти е писано.... приеми го!
хлъц! -
Светле, ти си истински приятел! Аз толкова те тормозих и не те оставях да спиш, а ти така меко си описала случката
Между другото, човекът с китара е guaranata - Валентин Ангелов. Мисля, че във Велинград за първи път се срещнаха човекът хармоника и човекът китара -
Най-хубавото на Радостта е, че който я носи в сърцето си Усмивки раздава за всички. Лажова ти си уникален репортер-танците и водката са част от събитието. Сърдечни поздрави))
-
чета аз, чета.... и това ще ми остане само
ех
-
Дааа. Тази Нина въобще немлъкна това момиче. Аз като се появи около мен и получавах моментално комплекс за малоценност. Абе не мога да взема думата от нея. Егати адвоката съм. По едно време взех да си мисля, че съм в съдебна зала, а тя е съдията. Ужас! А тази Мая кара като Шумахер в най - добрите му години. Ние обаче с Георги го караме лежерно. Не сме на състезание. Любуваме се на природата. Нали сме си ценители, пък и то с Лажова можеш ли да караш бързо. Човекът тамън засили и тя изтърси някоя смешка. Айде смях, айде пази колите до нас и самите нас. Ще трябва да се промени Законът за движенито по пътя и да се забрани на кола, в коятосе вози Лажова да вдига повече от 50.
И да спомена за музикантите на обяд след дългата нощ. С китарата и хамониката правеха чудеса и вдигнаха до небето настроението ни. Велики сте момчета. Поздрави от мен. -
ако разкажеш и между полувремената... стана си роман
-
Светле, в редовното време беше страхотен виртуоз, сега в продълженията още по-...
Да очакваме ли дузпи?!
Прегръдка от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Джарова, нали те проконтролирахме по телефона от мястото на събитието. Добре, че имаше уважителна причина, иначе щяхме да ти пишем неизвинено отсъствие. После трябваше рушвети, разправии...
Едвам ме нави! Айде от теб пиенето, от мен яденето...и така няколко пъти. За да ти разкажа всичко най-подробно.
Нели, вече очаквам следващият ти тоалет с нетърпение! И прекъсването и прегръдките. Нека да е лято! Другата година моя ще ме закара на другия край на света, защото...Ние с него не се видяхме, но колко срещи откровенски и други имаше...Май веднъж се добрах до плажа, само маси, само маси...и ми едно хубаво!!! Заменям единия си плаж за среща с теб, другото лято. Само ще се снимам с морски пейзаж в ръка и ми е стига !!!