3 мин за четене
Тя отвори вратата и го видя - паднал на земята, с ръка, закриваща част от лицето му и коса, рееща се на всички страни по пода. И все пак тя можеше ясно да види красивото му лице. Очите му светеха в странна светлина и преливаха от любов. Тя го докосна - студената му бяла кожа сякаш сияеше. В стаята беше светло, но той стоеше в сянка.
Вазата с кървавочервени рози лежеше на пода. Малки парченца стъкло, като ледени кристални сълзи, се бяха посипали по цветята. Но нищо от тази картина не можеше да опише неговата красота.
Устните му оставаха все така безмълвни, но скованото му тяло, агонизиращо от силна болка, издаваше всичко. Тя знаеше, тя го разбираше.
Усети прилив на обсебване и пагубно привличане. Обичаше го. Без значение какъв беше. Той знаеше, той я разбираше.
Нито един от тях не мислеше какво следва. Те само се гледаха, без да мислят за нищо. Беше прекалено силно, за да се почувства. Още по-малко да се изрази с думи или действия. Прекалено силно...
Всяка част от него можеше да бъде на ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse