В СЯНКАТА НА ЖИВОТА

Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?

Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и пестелива откъм обяснения. Красива в порива си и тягостна в покаянието си. Скучен, но верен приятел. Винаги можеш да разчиташ, че ще присъства на погребението ти. Без носна кърпа и вперен в ковчега поглед. Ще го носи безмълвно като приятелството и до последно както любовта си към теб.

Защо да ви разкривам връзката ни? Вие не сте способни да обичате безрезервно, с цялото си същество, да следвате, оставайки глухи за въпросите на другите във вас. Да оцветявате белотата на мечтите си. Така сте си добре, защо ви е да знаете как се обиква безразсъдството? Стойте си там в уютните бърлоги, задъхани в безсмисленото си ежедневие. Крийте лицата си зад маските на древните си учители.

Какво по-хубаво от неясните им парадигми.

Лудостта не е форма, не е и функция. Тя е просто живот – истински и неподправен.

Стигнахме до брега на реката. Сега платете на лодкаря да ви преведе през мрака. Тук ще намерите покой, реката е отнесла греховете ви. Защо не се усмихвате? Бог иска да се радвате, когато стигнете края на линията. Пътеката надолу отвежда към дома. Не чукайте, а влизайте, достатъчно се лутахте.

Трудно ли е да скъсате страницата? Погледнете в краката си и вижте по какво стъпвате. Не се плашете, безразсъдството и безумието винаги остават от другата страна.