21.02.2010 г., 19:54

В сянката на живота

1K 0 2
1 мин за четене

В СЯНКАТА НА ЖИВОТА

 

Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?

Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и пестелива откъм обяснения. Красива в порива си и тягостна в покаянието си. Скучен, но верен приятел. Винаги можеш да разчиташ, че ще присъства на погребението ти. Без носна кърпа и вперен в ковчега поглед. Ще го носи безмълвно като приятелството и до последно както любовта си към теб.

Защо да ви разкривам връзката ни? Вие не сте способни да обичате безрезервно, с цялото си същество, да следвате, оставайки глухи за въпросите на другите във вас. Да оцветявате белотата на мечтите си. Така сте си добре, защо ви е да знаете как се обиква безразсъдството? Стойте си там в уютните бърлоги, задъхани в безсмисленото си ежедневие. Крийте лицата си зад маските на древните си учители.

Какво по-хубаво от неясните им парадигми.

Лудостта не е форма, не е и функция. Тя е просто живот – истински и неподправен.

Стигнахме до брега на реката. Сега платете на лодкаря да ви преведе през мрака. Тук ще намерите покой, реката е отнесла греховете ви. Защо не се усмихвате? Бог иска да се радвате, когато стигнете края на линията. Пътеката надолу отвежда към дома. Не чукайте, а влизайте, достатъчно се лутахте.

Трудно ли е да скъсате страницата? Погледнете в краката си и вижте по какво стъпвате. Не се плашете, безразсъдството и безумието винаги остават от другата страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...