В съня си
Тя сънуваше. Сънуваше прекрасен сън. Не искаше да се събужда. В съня си усещаше ръцете му по тялото си. Те я караха да пламва. В съня си усещаше и устните му. Топли и неустоими, те я завладяваха. Караха я да се разтапя. В съня си усещаше и езика му. Той я покоряваше. Заради него тя забравяше всичко и всички. Съществуваше само „сега” и единствено нещата, които правеха, имаха значение. В съня си усещаше тялото му до нейното. Само мисълта за това, че е до нея, я караше да се чувства като с навита пружинка, а тялото му… О, колко лесно можеше да свикне да заспива в прегръдките му. И как я възбужда…
В съня си тя го докосваше. Усещаше как той се напряга под нея. Изпиваше го с очи, запомняше с пръсти всяка малка подробност и алчно я прибираше. В съня си тя го целуваше. Устните й обхождаха лицето му, врата му, гърдите му. Не продължаваше, за да удължи сладкото мъчение; за да е по-сладко, по-запомнящо се след чакането. Езикът й обхождаше местата, откъдето бяха минали устните й. Оставяш ...