Aug 27, 2008, 9:50 PM

В съня си

  Prose » Erotic
2.1K 0 1

The work is not suitable for people under 18 years of age.

2 min reading

В съня си

 

Тя сънуваше. Сънуваше прекрасен сън. Не искаше да се събужда. В съня си усещаше ръцете му по тялото си. Те я караха да пламва. В съня си усещаше и устните му. Топли и неустоими, те я завладяваха. Караха я да се разтапя. В съня си усещаше и езика му. Той я покоряваше. Заради него тя забравяше всичко и всички. Съществуваше само „сега” и единствено нещата, които правеха, имаха значение. В съня си усещаше тялото му до нейното. Само мисълта за това, че е до нея, я караше да се чувства като с навита пружинка, а тялото му… О, колко лесно можеше да свикне да заспива в прегръдките му. И как я възбужда…

В съня си тя го докосваше. Усещаше как той се напряга под нея. Изпиваше го с очи, запомняше с пръсти всяка малка подробност и алчно я прибираше. В съня си тя го целуваше. Устните й обхождаха лицето му, врата му, гърдите му. Не продължаваше, за да удължи сладкото мъчение; за да е по-сладко, по-запомнящо се след чакането. Езикът й обхождаше местата, откъдето бяха минали устните й. Оставяше сладостни следи по кожата му. Тя усещаше, че това му харесва. Чуваше, че му харесва. Не можа да се сдържи… Зъбите й като че сами захапаха леко зърното му. Чу как той рязко си пое дъх. Езикът й започна да си играе. Устните й го засмукаха. А ръцете й водеха своя отделна игра, надолу по тялото му. Някакси, неусетно, тя се озова върху него. И това й харесваше. Отпусна се внимателно. Започна да се движи леко. Харесваше й какво се изписва по лицето му. Ръцете й бяха по тялото му. Придобила смелост, си позволи да се движи по-бързо. Усмивка изгря на устните й, даваше му нещо…

Тя рязко отвори очи. Усмивката, неискана, неканена, се стопи в мрака на самотната, студена стая. Гърлото й се сви, очите се изпълниха с болка. Щеше ли да спре? Щеше ли този сън, този спомен да спре да я навестява всяка нощ? В късната нощ, в лепкавия мрак тя лежеше и мразеше. Мразеше ситуацията, мразеше света, мразеше него, за това, че не желае да рискува, мразеше и себе си, за това, че е позволила на себе си да стигне до тук. Обърна се и сякаш се сля с мрака…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...