Разговаряме с Яне.
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли.
- Значи си пълен с неща, от които да ме е страх.
...
Непрестанно минават през главата ми страховете – като обли, прозрачни призраци-балони, които се уголемяват и намаляват, пулсират, докато прелитат - почти в безтегловност. Или като риби. Не мога да ги уловя, нито да ги прогоня, защото те се разтягат. Направени са от някаква плазма и, докато ги догоня, вече са отлетели, а на тяхно място – други.
...
През едната част от времето.
И през другата.
Откъдето и да те погледна - все така объл. ...