Разговаряме с Яне.

- Страхувам се.

- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.

- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.

- Пълен съм с детайли.

- Значи си пълен с неща, от които да ме е страх.

...

Непрестанно минават през главата ми страховете – като обли, прозрачни призраци-балони, които се уголемяват и намаляват, пулсират, докато прелитат - почти в безтегловност. Или като риби. Не мога да ги уловя, нито да ги прогоня, защото те се разтягат. Направени са от някаква плазма и, докато ги догоня, вече са отлетели, а на тяхно място – други.

...

През едната част от времето.

И през другата.

Откъдето и да те погледна - все така объл.

...

Часовникът има недостатъчно стрелки, недостатъчно минути.

Недостатъчни стрелки.

Недопечени стрелки.

Часовникът е кекс, който се пече във фурната на 180.

Ако Часовникът е кекс, който е Времето ни прекарано Заедно - да изядем Времето, прекарано заедно.

Ще бъде вкусно, защото е споделено.

...

Опитвам се да говоря за себе си в първо лице и никак не успявам – нещо по пътя на думите ме спъва, усещам, че падам по гръб и се озовавам Не-Там-Където-Искам. Започвам да разбирам, че говоренето в първо лице означава поемане на отговорност, а това ме затруднява. Отвикнал съм от това – отговорността. Тогава в стаята ми, като по чудо, влиза Той, Който Е Аз.

- Здравей.

- Здравей.

Установявам с нескрита изненада, че Той, Който Е Аз, е малко по-нисък от мен. Сякаш отгатнал мислите ми, казва:

- Така е, Страховете смаляват.

...

Можеш да ме изненадаш повече от три пъти.

Можеш да ме изненадаш повече от четири пъти.

Можеш да ме изненадаш повече от пет пъти.

Но повече от един път не можеш.

...

Повече от Събота е, повече от Неделя, а очакването убива.

...

Аз и един Прасков.

- Студено ми е.

- И на мен.

Докосва ръката ми.

- Лъжеш, съвсем топъл си.

- Много евтино от моя страна.

Прасковът кима утвърдително.

- ... но се продава...

...

Намираме се на Ръба на Маса. Харесвам Ръбове, както и Маси, а най-много ги харесвам, когато Той, Който Е Аз, Прасковът и Аз седим отгоре им.

Той, Който Е Аз, казва:

- Страхувам се.

Прасковът се усмихва:

- Неоснователно.

Глупаво беше да оставям Той, Който Е Аз, да говори, защото Той е просто Аз, а не това, което наистина мисля... или поне така се надявам.

- Извинявам се.

- Пий една студена вода.

Отивам да пия студена вода. Връщам се. Той, Който е Аз, вече е взел ръката на Прасковът. Говорят.

- Хей, това тук е моето място.

- Но докато Теб те нямаше, се настаних Аз.

- Така е – потвърждава Прасковът – докато Теб те нямаше, реших да си поговоря със страховете ти.

- Какво ти казаха?

- Че си много евтин.

...

Аз пък не мога дори един път да те изненадам.

...

Аз и Яне.

- Харесвам този звук в ушите си.

Яне ме гледа неудоумяващо. Харесвам тази дума, означава, че не стига умът, за да осъзнаеш това, което ти се случва. Така е, понякога умовете имат тази склонност. Тогава идва ред на Бягането.

- Кой звук в ушите ти?

- Този... с който разбирам, че е тихо.

- В един филм това означава, че ще умреш.

- Бих умрял и то точно сега – току-що ядох, пък и съм добре облечен.

- Нали знаеш, само една отровна гъба е достатъчна.

...

Объл. И през едната част от времето, и през другата. Прасков.

...

Има нещо, което ме страхува. Нашите мълчания – къде успешни, къде – не. Признавам, предпочитам неписмените мълчания – в тях е по-лесно и по-обло да се побереш, някак по-топло. Тогава има очи, които знаят къде да отидат, и коси, които могат добре да се поберат в пръсти. Но иначе писмените мълчания причиняват тежък сърцебол.

...

От Разговорите не произтича Нищо.

(Както и от Не-казаното).

То (Нищото) може да бъде моделирано, класифицирано и структурирано със същия

успех, с който може да бъде моделиран, класифициран и структуриран един Кактус.

Аз съм Кактус.

...

Прасковът казва:

- Често изпитвам непреодолимото желание да пия сок от Кактус, като пренебрегвам бодлите.

- Могат да се отрежат.

- Но не съм добър в отрязването.

- Забелязвам, че ме структурираш.

- Да, но обикновено аз самият се нуждая от това – много често бивам структуриран от Другите.

- Това хубаво ли е или е лошо?

- Когато се науча да отрязвам, ще ти отговоря.

...

Аз и Щурецът сме на върха на Една Улична Лампа.

- Живея в Образово поддържан дом.

- Значи дом от дим и стъпала-сенки, по които не е възможно да се стъпва, следователно не е възможно да се живее. Следователно, ти не живееш в този дом.

- Така е, живея в ОбразЦово поДържан дом, с едно Д.

- Фройд се намеси – подкрепя ме Шурецът.

- Фройд винаги се намесва – добавям – Можеш ли да смяташ?

- Да, събрах Едно и Едно.

- И аз така.

- И... получи ли се нещо?

- Все още не знам...

...

... А иначе съм все още в Изумрудения Град, аз съм Дороти на високите Минолота и тракам с тях по плочките на Града, Тото е малкото куче, което лае в ухото ми.

Вещицата от Запада (Майка ми) казва:

- Изобщо няма да стане.

А аз казвам:

- Не знам какво е това – нестаналото.

...

Вместо епилог.

Говоря с Желето.

- Малко е каша като го гледам, но нищо.

- И аз съм каша.

- Значи ти харесва?

- Нали знаеш, само една отровна гъба е достатъчна...