9 jun 2013, 16:29  

В търсене на... 

  Prosa » Otros
636 0 0
1 мин за четене

Няколко дни бях на едно място, което отдавна не бях посещавала. Реших да влезна пак от любопитство, да видя дали нещо се е променило, но на това място пак си лъхаше на „нечистоплътност”- душевна. Това е място, където хората отчаяно търсят и искат да намерят себе –подобен, но се „заразяват" от нечистотията, която върлува  там и не само, а на всякъде и където и да са, я носят със себе си. Има всякакви, които търсят всичко, като магазин за човешка плът. И никой не е себе си, и никой не е истински, даже пише и неистини. Попаднах обаче на себеподобен и се стъписах какво прави там,  но се втрещих и аз какво правя на това мръсно място. Поговорихме си, той беше Аз, Аз бе той, очите му говореха това, което четях в моите, в изписаните редове четях моите мисли. В такъв човек не може да се влюбиш, защото си намерил себе си, може само да обичаш, без да  обсебваш. И той беше достигнал до простата истина, казана просто по човешки, че никой не е сам, ако успее да се разбере, да оползотвори времето, дадено му  на Земята, да може да прощава, да знае как се обича, и все такива едни чисти неща - направи ли го, не му трябва друг, който зле да го придружава, но ако все пак намери себеподобен – какво става ?!?...  Не съм си тръгнала от там, а само леко „хлопнах врата". Обичам да се разхождам насам-натам, интересни са ми хората с техните терзания, с техните желания да търсят и да не знаят какво да предлагат и да не знаят как, обаче са вдигнали „високо прага", който самите те не могат да прескочат. Милиони човешки души страдат от недостиг на любов, от недостиг на добрина и стоят с празни души, сякаш са празни джобове...

© Мария Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??