Героинята ми Доротея е лъчезарна , млада жена,  която въпреки трудностите на които я е подложил живота се старае да го изживее пълноценно. Казвам трудности, защото тя е инвалид, но не се притесняваше от факта,  че е в инвалидна количка. Съвсем не!Даже напротив - приемаше количката като част от себе си . Беше си изградила свои собствени начини и правила,  за да бъде до голяма степен самостоятелна. В никакъв случай не и беше лесно,  ама тя си е такава - с усмивка преодолява  всяка трудност. Тея, както я наричаха приятелите беше луда глава...обичаше да прави нетипични за момиче в количка неща, като каране на мотор, картинг и други - общо взето от време на време изправяше косите на близките си с някоя щура идея. Що се отнасяше до любовта , Тея имаше непоклатима теория - за нея любовта не беше на всяка цена...вярваше, че в точния момент ще срещне ЧОВЕКЪТ, който ще я обича такава...разбира се,  не страдаше от липса на мъжко внимание, но до този момент никой не беше успял да влезе в сърцето и.
Ето как започна всичко...
Ето как започна всичко...
Тея  беше във фитнес залата и правеше упражнения,  както обикновено с треньора си ( реши че трябва да тренира мускулите си, довери се на професионалнен треньор и се записа  на  фитнес).  Двамата се сработиха чудесно и постигнаха големи резултати. Този ден, залата беше почти празна,  което напълно устройваше Тея, тъй като мразеше хората да я гледат. След тренировката, тя чакаше да я вземат, ровейки в телефона си ( това беше обичайно за нея ). Към нея се приближи млад мъж :
- Здравей , да помогна? - усмихна се той
Тея си изправи главата и  го видя седеше пред нея усмихнат, тъмнокос , младеж със светли очи и добре оформено тяло.
- Здравей, не, чакам да ме вземат...благодаря - отвърна му тя  засмяно
- Аз съм  Мирослав, между другото, приятно ми е 
- Доротея...на мен също 
В този момент пристигна шофьора и , за да я прибере. Набързо му каза "чао" и се тикна в колата с такава лекота ( предвид състоянието и), че Миро остана още по - силно впечетлен от нея.
Така и не се засякоха повече. Дните се нижеха, а Тея и Миро си живееха живота всеки по отделно, с  една малка разлика - Мирослав така и не забрави кратката им среща, и когато каза на приятеля си,  че ще намери това момиче,  приятеля му го сметна за луд.
Виктория беше най - добрата приятелка на Тея още от деца. Тя я подкрепяше във всичко, беше нейния таен дневник, който никой не можеше да прочете, както и най - големия и критик, разбира се, същото се отнасяше и за Тея. Двете момичета бяха като една добре смазана машина.
Един ден, Виктория каза на Тея, че има  мъж, в който е влюбена и трябва да го запознае с нея.  Тея се зарадва за приятелката си , но и в същото време мразеше този момент, тъй като знаеше, че не всеки мъж,  би приел да се запознае с "добрата приятелка - инвалид". Прогони всички тия мисли от главата си ( между другото в това беше много добра) и прие да отиде на срещата. И така Тея се озова в един бар заедно с Виктория и приятеля и...трябваше да признае пред себе си,  че тоя тип беше идеалния за Виктория, но Тея не искаше да бърза със заключенията.
Междувременно в същия този бар беше замъкнат (буквално) от група приятели, Миро. Беше адски оттегчен и  наблюдаваше с безразличие  как другите се забавляват.  В един момент погледа му се спря на някакво смеещо се момиче в количка..."не няма как да е тя" - помисли си той...нещо го накара да погледне пак и ето, този път я видя по ясно...седеше точно пред него и се забавляваше. Тръгна към нейната маса измежду всички хора..стори му се цяла вечност докато стигне до нея, а тя продължаваше да се  забавлява с приятелите си. Най - после си проправи път и стигна масата. Беше твърде шумно, за това я хвана за ръката..тя се стресна, но все пак се обърна и го позна.
- ъ , извинявай,  че  те стреснах - изкрещя той 
- аа няма проблем...оо това си ти! - каза засмяно тя и сякаш усетила строгия и поглед,  се обърна към приятелката си, за да обясни - това е Мирослав, запознахме се във фитнеса...
Виктория го огледа от глава до пети и  измънка едно "здравей ". Той нямаше време да се занимава с приятелката трябваше да използва случайността и да научи нещо повече за Тея. За щастие, тя беше дружелюбна и го покани на тяхната маса. Истината е че Миро си прекара чудесно, колкото повече разговаряше с Тея, толкова по впечетлен беше от нея. Вечерта мина  неусетно. Хубавото беше, че преди Виктория да му я отмъкне под носа, защото "трябвало да се прибират" , успя да и вземе фейсбука. Самия той не обичаше много социалните мрежи, но интуицията му подсказваше,  че ако иска да опознае Тея ще му се наложи да прекара време във фейсбук и най - странното е че нямаше нищо против. Побърза да се измъкне от приятелите си, прибра се вкъщи, намери профила и  прати и покана за приятелство  и се започна едно безкрайно  чакане докато тя я приеме.... Дните минаваха... Тея се върна към ежедневието си и забрави  за Миро ( поканата му беше затрупана от други). Една вечер, докато си преглеждаше спъсъка на поканите видя и поканата на Миро от фитнеса ( така го кръстила Виктория) прие я...и заспа. На сутринта, той вече и беше писал.
И така без да се усети, Миро стана част от живота и ( като приятел , засега).
Мирослав от самото начало знаеше с какво се захваща...в момента,  в който Тея му прие поканата и разгледа профила и той разбра , че това момиче е необикновено - не само физически,  а и по душа.  За негов късмет Виктория разбра, че наистина е сериозен и го прие в кръга даже му обясни как да се държи адекватно  около Тея.  Научи  го  на  всичко свързано с нея и как да я обгрижва ( не му беше сложно ). Пишеха си, излизаха , забавляваха се, споделяха си. Наложи му се един - 2 пъти да преглътне някое увлечение на Тея - за щастие беше кратко. Започваше да се влюбва в нея, обаче не можеше да и го каже....ами ако тя го отреже...не.. нямаше да си позволи да я загуби. Така поне беше до нея - стигаше му. Наближаваше рождения ден на  Тея, и Виктория реши да и направи парти. Тея изобщо не искаше никакви партита и постоянно мрънкаше - в крайна сметка , Виктория надделя и организира парти с всички приятели. Когато разбра, Миро си каза, че това е неговата възможност да и признае чувствата си. Приятелите му го подкрепиха, защото вече познаваха Тея и я одобриха. И така всичко изглеждаше наред - нямаше никакви пречки. Неусетно дойде деня на партито. Виктория хвърчеше надолу - нагоре с точни и ясни указания за всички,  а рожденичката най - вероятно  някъде се беше скрила от нея.
Не напразно, Виктория беше най - добрата приятелка на Тея....знаеше какво точно да вземе и направи така, че да е по вкуса на Тея. 
Дойде време за парти...залата беше пълна с хора, балони и маси....музиката гърмеше...всички бяха строени от  Виктория...ето, че и Тея се появи, буташе  я  Виктория....приемаше поздравления и се забавляваше с хората. Миро я следеше през цялото време...стигнаха до него...негов ред беше да я поздрави. Виктория пусна количката и му я даде с думите : "твоя е" . Той пое количката с едната си ръка и кимна на Виктория. Наведе се и каза : 
- май ти трябва тишина а? 
Тея се засмя и отвърна :
- карай!
Виктория погледна настрани и видя Боян ( бившия на Тея), който много я нарани, да седи с група приятели в съседното заведение. 
Веднага се обърна към седящата до нея Кика и каза :
- Боян е в кафето зад нас трябва да се махаме 
За щастие, Кика , като по чудо този път  загря бързо и тръгна да събира децата ....едно от децата се беше настанило в скута на Тея, а другото тичаше около нея
- хайде, деца, тръгваме - каза Кика припряно 
Виктория знаеше, че няма начин Тея да види Боян ,тъй като беше адски разсеяна и неща които не я интересуват не ги виждаше...общо взето беше "кон с капаци", както се шегуваше Виктория. Но все пак имаше един проблем - Боян ако я види, щеше да и се обади,  а това не беше желателно. И така децата бяха с Кика и Виктория беше готова да измъкне Тея от тая детска площадка...хвана количката и пое към колата, като се стараеше да говори с Кика за да разсеят още повече Тея. Както се очакваше, тя  изобщо не видя Боян, но Боян я видя и хукна след тях. Боян не беше лошо момче просто  я накара да свикне с него не издържа и отиде при друга, а сега  разбрал грешката си съжаляваше, но вече  беше твърде късно...беше обеден, че ако застане пред Тея тя ще му прости и кой знае може пък да си я върне - защо не! 
Тея се забавляваше със закачките на момичетата...изведнъж чу някой да я вика, Виктория  измънка едно "мамка му", завъртя количката и Тея видя Боян, седеше пред нея сякаш нищо не беше станало ( откакто  я заряза преди 1 година не беше го виждала)....всичките им спомени я връхлетяха като буря...естествено, беше го преживяла и и беше все тая за него, но реши да му го върне - заслужаваше си го. Усмихна му се  и с най - спокойния тон на който беше способна каза : 
- здравей 
За нейно щастие забеляза да идва към тях и  малкия брат на Боян,  с който Тея се разбираше чудесно до ден днешен. От време на време си пишеха в социалните мрежи. Нарочно не дочака отговора на Боян ,  обърна се към брат му и започнаха да се шегуват и смеят както само те си знаят. Така Боян гледаше отстрани как брат му получи онова внимание на Тея, което преди и той имаше, но всъщност го изгуби  - остана си със студеното "здравей ". Виктория и Кика веднага разбраха плана на Тея и наблюдаваха с задоволство как Боян се пържи в собствен сос ( както Кика по късно каза).
Децата почнаха да я дърпат за ръката и да  мрънкат и Тея трябваше да нанесе последния си удар и каза през смях : 
- игрите ме зоват, трябва да тръгваме..радвам се , че те видях ( обърна се към Боян) ъ..така де ви видях...
Тея взе едното дете в себе си ( то се сгуши в нея) направи знак на Виктория да тръгват. Тя от своя страна също се сбогува и тръгнаха.  Докато вървяха Кика и Виктория не спираха да се смеят, а Тея им каза засмяно :
- отмъщението е сладко, момичета... 
обърна се към децата : 
-  кой иска сладолед? - децата почнаха да викат "аз...аз...аз"
Кика се пошегува : 
- ти ще ги слагаш да спят тази вечер 
И трите момичета се засмяха.
Боян гледаше как се отдалечават...и за първи път завиждаше на приятелките на Тея, дори и на децата, както и на брат си...те имаха възможност да бъдат близо до нея. Брат му сякаш прочел мислите му каза : 
- ти имаше шанс, но го пропиля...май не си доволен а?
- млъкни ! - каза на Боян и се върна в заведението 
Истината е че очакваше, Тея да бъде по любезна с него...
Междувременно Миро разказваше на Пламена всичко за  Тея...тя го слушаше с досада... не разбираше какво му става на Миро? - още като чу че се е запознал с  някакво момиче в количка пред фитнеса му каза, че е луд. Не стига това ами лудостта му продължи и сега  пък бил  влюбен в нея..."какъв филм" мислише си тя. Пламена нямаше нищо против инвалидите, естествено и те са хора, но за братовчед си, Пламена искаше най - доброто и определено Тея не беше за него. Надяваше се по скоро  да го накара да осъзнае тоя факт. Ако пък не успее ще се ориентира към Тея. Трябваше да се запознае с нея и да я свали от облаците. Придаде си вид , че слуша Миро с интерес и каза : 
- кога ще ме запознаеш с Тея? 
- скоро...- усмихна се той и сякаш му олекна,  че братовчедка му проявява интерес 
Май всичко беше наред и момента е настъпил...
Дните си минаваха Тея и Миро нямаха много  време  да се виждат понеже Миро беше зает с Пламена, а Тея със своите приятели, но пък наваксваха по телефона или чата. Както Виктория казваше "да живеят технологиите"...никой от двамата не се оплакваше от ситуацията - още един факт, че бяха един за друг. Един ден Миро се обади на Тея и каза,  че е подготвил всичко за да я запознае с  Пламена. Тея с удоволствие прие, макар и с някои резерви. Беше слушала прекалено много за нея и нещо и подсказваше, че няма да е толкова лесно да и се хареса.
Веднага щом приключи разговора  с Миро, се обади на Виктория да и разкаже за срещата. След като изслуша монолога на Тея,  типично в нейн стил каза : 
- щом майката и бащата успя да спечелиш...братовчедката няма да ти се опре..
Ето такава беше Виктория винаги знаеше какво да ти каже.
Пламена гледаше през прозореца как Миро вади Тея от колата...
беше си цяла процедура и както успя да види, той се справи с лекота. "оо, Боже , на него му харесва да и помага" помисли си Пламена. Много добре познаваше това негово изражение - братовчед и беше щастлив. Нямаше да е лесно , тя беше твърдо решена да го раздели с това момиче. Отдалечи се от прозореца и отиде да ги посрещне. 
Тея беше всичко онова, което Пламена чуваше от Миро през последните няколко месеца. Достойна беше за възхищение - трябваше да признае пред  себе си, че беше впечетлена от нея. Но въпреки това продължаваше да твърди че не е за Миро.  
Тея от своя страна беше напрегната, но беше себе си...такава каквато Миро я прие и обикна. Усещаше, че Пламена не я харесва и въпреки това се постара да и се хареса, защото това беше важно за Миро. Тая братовчедка взе  много да я  изнервя,  а Миро седеше  с изражение на  виновно дете и остави Тея да се оправа сама с нея. Всичко беше поносимо, докато Пламена не си изплю камъчето  - а именно : "  ти не си за него и ако го обичаш наистина ще го оставиш да бъде с друга....нямам нищо против теб, ти си страхотна, но братовчед ми има нужда от  най - доброто , а не от интересното..."
С годините Тея се беше научила да не обръща внимание на такива коментари...ако се влияеше от всичко лошо досега да беше полудяла или да беше си  прерязала вените...пък и в крайна сметка Пламена казваше истината ( поне от нейната гледна точка разбира се). По скоро се ядоса не толкова на нея, колкото на Миро,  който продължаваше да седи безучастно.
Запази спокойствие, поне доколкото е възможно и каза :
- аз не съм го вързала за мен...свободен е по всяко време да отиде при която си иска...Миро знаеше с какво се захваща...достатъчно голям е и да знае  какво чувства...след като е наясно с всичко, въпреки това иска мен и още повече  когато е взаимно - коя съм аз че да го спирам? 
Пламена седеше и не можеше да повярва, очакваше рев и раздяла. Вместо това получи спокоен отговор. Що за момиче!
Тея беше бясна на Миро, че я остави  сама да се справя с братовчедката. Реши, че е време да си ходи, но когато той предложи да я закара тя му отказа. Докато чакаха навън Виктория да я вземе той се опита да и се извини, че не е  реагирал , обаче Тея го спря - стигаше и за днес драми. Нищо неразбиращата Виктория дойде на пожар, Тея се тикна в колата с обичайната си лекота, а Виктория прошепна на  Миро, докато  прибираха количката  в багажника :
- какво си направил? 
- защо аз трябва да съм направил нещо? - учуди се той 
Тъкмо се канеше да му отговори и чу Тея да мрънка : 
- цяла нощ ли ще прибирате тая количка?
Опаа май се е развихрила буря и Виктория нямаше търпение да разбере подробности...затвори багажника и се качи в колата. Миро гледаше как колата се отдалечава... този пък сгафи сериозно. Можеше да има всяко момиче, което пожелае и преди да срещне Тея си мислеше, че това е щастието. Когато я срещна и опозна, разбра колко е грешал...тя беше различна - не само с това, че е  в инвалидна количка ( това за него нямаше значение), но и  душевно - подкрепяше го, изслушваше всеки негов проблем....дори сега когато Пламена я засегна , Тея и отговори подобаващо. Миро обичаше Тея и трябваше да оправи тази каша, докато не  е станало  прекалено късно. Добре познаваше Тея и докато е ядосана  предпочете   известно време да не и се мярка пред очите, но същевременно щеше да и покаже, че съжалява. Въздъхна и каза : " А сега Пламена" - време беше да си поговорят . За негов късмет,  след дълго обеждаване и споделяне от страна на Миро, Пламена се предаде ( все пак самата тя видя щастието в очите му, докато е около Тея).
- дано не грешиш - каза тя 
- за първи път в живота си знам какво правя - усмихна и се Миро
Междувременно Тея разказа на Виктория за Пламена. Виктория от своя страна спокойно  наблюдаваше Тея как беснее и трябваше да признае, че се гордее с нея. Изчака я  да приключи и  каза  през смях :
- всъщност нямало е смисъл, Миро да се намесва, ти си била изчерпателна и си  закопала тази вещица 
И двете избухнаха в смях... 
На сутринта Тея получи съобщение, от Миро в което и се извинява за думите на братовчедка си и за своята реакция. Тя се усмихна , как стана така, че го обикна толкова...така и не разбра, пък и не я интересуваше...беше щастлива ( не че досега не беше) просто усещаше, че е обичана, а това я правеше още по щастлива. С времето връзката на Тея и Миро ставаше все по - силна.
Един ден Виктория организира пикник с цялата тайфа , както обичаше да казва. Приятелите на Миро също бяха поканени...чуваше се отвсякъде смях и закачки. Някои играеха футбол, други пък народна топка, трети - на карти. Миро погледна към Тея, която се забавляваше с децата на Кика и се усмихна от картинката...едното се катереше по нея ( както винаги), а другото се опитваше да се "скрие" от Тея , а тя от своя страна се опитваше да обърне внимание и на двете деца. В този момент Виктория  се провикна типично в неин стил : 
- ей, Миро от фитнеса, не стой там...ела при нас
Миро се престори на обиден :
- докога ще ме наричаш така? 
И всички се засмяха
Миро приближи Тея и каза : 
- да се разходим?
- добре - каза Тея и добави през смях : гледай да не ни види Виктория
Миро се засмя завъртя количката с такава лекота , че всеки би му завидял и  се изгубиха в тъмното.
Вечерта настъпи и всички седнаха край огъня, който бяха запалили (е почти всички ) Кика забеляза, че Тея и Миро ги няма. Отиде при Виктория, която беше твърде заета с един от приятелите на Миро и я пита дали не ги е видяла... измънка едно "зарежи...все ще се появят" с такова спокойствие, че Кика се отказа да ги търси и се върна към огъня...
Това е  история за едно момиче в количка, което не търси любов на всяка цена , но в крайна сметка живота и дава възможност да изживее тази любов по нейн начин, въпреки трудностите. Всеки има право на обича и да бъде обичан, независимо от обстоятелствата. 

By Елена Михайлова