В търсене на вечния двигател – 2

                                                                         * *

Предстои ми най-напред среща с директора на Центъра за научни изследвания в Кайро. Абдула вече ме чака във фоайето на хотела, за да ме придружи. Не след дълго вече сме в кабинета на Шейх Амал.

   Директорът на Центъра е необикновен човек, който покорява както с богатата си ерудиция, така и с безупречната си външност. Добрият и спокоен тон, строгостта и категоричността на ръководителя допълват представата за него. След продължилия повече от час разговор, Амал става, подава ми ръка, а после ме изпраща чак до вратата на асансьора:

   – И не забравяйте, мистър Календжиев, всички– и християни, и мюсюлмани, и будисти имаме само един Бог, защото и Иисус, и Мохамед, и Буда са пророци на човечеството! – гласът му звучи дружески. – Пожелавам Ви истински ползотворна и успешна работа при нас!

   Долу клаксонът на служебния автомобил ме повиква. Абдула слиза от возилото, за да ми отвори вратата. Благодаря му и автомобилът скоростно поема обратно към хотела.

   "Египетските пирамиди...  – мисля си. – Величествени древни храмове, построени в чест на Амон Ра и на неговите наместници на Земята – безсмъртните фараони, богоизбраните сред хората! – Притварям очи. – Ето... саркофагът с мумията на фараона е мистичното "ядро" на вярата, "заряд" на Божествената енергия. Положен в камерата, в "утробата" на пирамидата, той е "осветен" от Божествения огън! Божественият "зародиш" "покълва", за да почерпят от него сили корените на живота! Пирамидата приема "душа" и "сърце" свише и..."оживява"! В нея се "ражда" една нова индивидуална карма – тази, на посветения в тайнството фараон; на владетеля, победил смъртта; на  най-достойния, който се преражда; на господаря, чийто образ завинаги е обожествен в паметта на простосмъртните маси... Как иначе идеята за култ към личността би генерирала в себе си представите за земните дела, величието и славата на фараона ведно с тези за Божественото царство, за света на блаженството и съвършенството, за постигнатото инобитийно щастие по волята на боговете, и би се трансформирала чрез религиозния мироглед в карма на колективното съзнание?!... Но това възпитава, превръща се в част от традицията и културата на древния народ, в извор на непресъхващо родолюбие! Защото само този, който истински обича своето минало и почита предците си, притежава силата да се бори и има бъдеще!"...

   Този път Абдула спира колата пред хотела, слизам и той веднага продължава в посока към летището, за да посрещне други двама колеги от състава на нашата международна експедиция. Бързам към апартамента си. Излизам на терасата и се отпускам в удобния шезлонг. Отпивам глътка освежаваща течност: "А защо да не предположим, че пирамидите са не само гигантски храмове, но също така и "многофункционални" съоръжения, чиито вътрешни пространства са били изключително полезни: за опазване на съкровища, за съхраняване на зърно, за складиране на стоки и материали или като водохранилища, като обемни хладилни камери за храни, месо, плодове и подправки; като укрития за хората, застрашени от кръвопролития, природни бедствия и катаклизми... – широкомащабен комплекс, древен "мегаполис", чиито основи днес се губят в пустинните пясъци, но над който вечно ще бдят духовете на безсмъртните фараони..."

                                                                                             ( следва продължение)