Jun 5, 2013, 1:56 PM

В търсене на вечния двигател – 2

  Prose
668 0 0
2 min reading

 

                                                                         * *

Предстои ми най-напред среща с директора на Центъра за научни изследвания в Кайро. Абдула вече ме чака във фоайето на хотела, за да ме придружи. Не след дълго вече сме в кабинета на Шейх Амал.

   Директорът на Центъра е необикновен човек, който покорява както с богатата си ерудиция, така и с безупречната си външност. Добрият и спокоен тон, строгостта и категоричността на ръководителя допълват представата за него. След продължилия повече от час разговор, Амал става, подава ми ръка, а после ме изпраща чак до вратата на асансьора:

   – И не забравяйте, мистър Календжиев, всички– и християни, и мюсюлмани, и будисти имаме само един Бог, защото и Иисус, и Мохамед, и Буда са пророци на човечеството! – гласът му звучи дружески. – Пожелавам Ви истински ползотворна и успешна работа при нас!

   Долу клаксонът на служебния автомобил ме повиква. Абдула слиза от возилото, за да ми отвори вратата. Благодаря му и автомобилът скоростно поема обратно към хотела.

   "Египетските пирамиди...  – мисля си. – Величествени древни храмове, построени в чест на Амон Ра и на неговите наместници на Земята – безсмъртните фараони, богоизбраните сред хората! – Притварям очи. – Ето... саркофагът с мумията на фараона е мистичното "ядро" на вярата, "заряд" на Божествената енергия. Положен в камерата, в "утробата" на пирамидата, той е "осветен" от Божествения огън! Божественият "зародиш" "покълва", за да почерпят от него сили корените на живота! Пирамидата приема "душа" и "сърце" свише и..."оживява"! В нея се "ражда" една нова индивидуална карма – тази, на посветения в тайнството фараон; на владетеля, победил смъртта; на  най-достойния, който се преражда; на господаря, чийто образ завинаги е обожествен в паметта на простосмъртните маси... Как иначе идеята за култ към личността би генерирала в себе си представите за земните дела, величието и славата на фараона ведно с тези за Божественото царство, за света на блаженството и съвършенството, за постигнатото инобитийно щастие по волята на боговете, и би се трансформирала чрез религиозния мироглед в карма на колективното съзнание?!... Но това възпитава, превръща се в част от традицията и културата на древния народ, в извор на непресъхващо родолюбие! Защото само този, който истински обича своето минало и почита предците си, притежава силата да се бори и има бъдеще!"...

   Този път Абдула спира колата пред хотела, слизам и той веднага продължава в посока към летището, за да посрещне други двама колеги от състава на нашата международна експедиция. Бързам към апартамента си. Излизам на терасата и се отпускам в удобния шезлонг. Отпивам глътка освежаваща течност: "А защо да не предположим, че пирамидите са не само гигантски храмове, но също така и "многофункционални" съоръжения, чиито вътрешни пространства са били изключително полезни: за опазване на съкровища, за съхраняване на зърно, за складиране на стоки и материали или като водохранилища, като обемни хладилни камери за храни, месо, плодове и подправки; като укрития за хората, застрашени от кръвопролития, природни бедствия и катаклизми... – широкомащабен комплекс, древен "мегаполис", чиито основи днес се губят в пустинните пясъци, но над който вечно ще бдят духовете на безсмъртните фараони..."

                                                                                             ( следва продължение)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...