Глава 3
Не усетих кога стигнах до същата онази уличка, на която срещнах за първи път Леон. Не знаех как се озовах там, но въпреки страхът все пак се спрях за момент. Припомних си всичко, което се беше случило онази нощ и когато погледнах към мястото където беше застанал Леон не повярвах на очите си! Моят загадъчен спасител пак стоеше там. Взираше се в мин и сякяш чакаше, точно както преди. Този път обаче аз знаех кой е кого чака.
- Е-май стана време.
- Взе ли си сбогом със Слънцето?-в гласа му имаше голяма доза тъга.
- Да. Хайде, ела!-Нямах търпение болката да отмине и да видя през нощта.
- Ако си готова...
- Готова съм.
Изпитвах единствено спокойствие, не ме беше страх-вярвах му.
Той се приближи и вместо да ме ухапе се наведе и ме целуна. Когато се отдръпна залитнах, а той много нежно ме подхвана. В следващия момент усетих лека болка от ухапване по врата. Чувството от допира на устните му по кожата ми беше невероятно. Ако ме беше убил нямаше да му се сърдя. Толкова ме беше унесло ухап ...