17 feb 2023, 16:57

Вечеря за двама - 2 /по генек/

  Prosa
800 1 9

Вечеря за двама - 2

        И докато слизаше по стълбите с боклука, доволен от живота как вече ще си купува за вечеря каквото си иска от топлата витрина на Билла или от "Веселата манджа", мобилният в джоба му звънна.

         С едната ръка, с която държеше боклука, отвори външната врата, а с другата мобилния и се заприказва с някакъв похотлив пъшкащ женски глас, който му предлагаше изгодна оферта на нов мобилен план. Остана само между джипа и вана да пресече улицата и стигне контейнерите, лампата от входа го изгуби от обхват и той се изгуби в тъмнината между паркираните коли. Вместо да спре и се огледа, се подхлъзна на парчето лед, скрито между тях, и със засилка се разпльока напред по учи на платното. Бусът нямаше време да реагира и... а той дори не разбра какво му се случва.

         В ухото още кънтеше сексапилният глас на колцентърката, стиснал здраво телефона, а боклукът се разпиля като пясък обезпесъчител чак до контейнерите до отсрещния тротоар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лиде 👍💖
    Само още не знам генек как ще реагира, да не ям 🤺
  • "Кой каквото прави – на себе си го прави." Аплодисменти и за двамата!
  • Катя - не може да избяга от съдбата си! На който му е писано да се пребие няма да се отрови, я! 😎
  • Светличке 😄👍🌹
  • Впечатляващо! За по-малко от минута и уби главният герой.

Вечеря за двама 🇧🇬

/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
788 1 8

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...