Вечеря за двама - 2
И докато слизаше по стълбите с боклука, доволен от живота как вече ще си купува за вечеря каквото си иска от топлата витрина на Билла или от "Веселата манджа", мобилният в джоба му звънна.
С едната ръка, с която държеше боклука, отвори външната врата, а с другата мобилния и се заприказва с някакъв похотлив пъшкащ женски глас, който му предлагаше изгодна оферта на нов мобилен план. Остана само между джипа и вана да пресече улицата и стигне контейнерите, лампата от входа го изгуби от обхват и той се изгуби в тъмнината между паркираните коли. Вместо да спре и се огледа, се подхлъзна на парчето лед, скрито между тях, и със засилка се разпльока напред по учи на платното. Бусът нямаше време да реагира и... а той дори не разбра какво му се случва.
В ухото още кънтеше сексапилният глас на колцентърката, стиснал здраво телефона, а боклукът се разпиля като пясък обезпесъчител чак до контейнерите до отсрещния тротоар...
© П Антонова Todos los derechos reservados
Само още не знам генек как ще реагира, да не ям 🤺