17 февр. 2023 г., 16:57

Вечеря за двама - 2 /по генек/

798 1 9

Вечеря за двама - 2

        И докато слизаше по стълбите с боклука, доволен от живота как вече ще си купува за вечеря каквото си иска от топлата витрина на Билла или от "Веселата манджа", мобилният в джоба му звънна.

         С едната ръка, с която държеше боклука, отвори външната врата, а с другата мобилния и се заприказва с някакъв похотлив пъшкащ женски глас, който му предлагаше изгодна оферта на нов мобилен план. Остана само между джипа и вана да пресече улицата и стигне контейнерите, лампата от входа го изгуби от обхват и той се изгуби в тъмнината между паркираните коли. Вместо да спре и се огледа, се подхлъзна на парчето лед, скрито между тях, и със засилка се разпльока напред по учи на платното. Бусът нямаше време да реагира и... а той дори не разбра какво му се случва.

         В ухото още кънтеше сексапилният глас на колцентърката, стиснал здраво телефона, а боклукът се разпиля като пясък обезпесъчител чак до контейнерите до отсрещния тротоар...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лиде 👍💖
    Само още не знам генек как ще реагира, да не ям 🤺
  • "Кой каквото прави – на себе си го прави." Аплодисменти и за двамата!
  • Катя - не може да избяга от съдбата си! На който му е писано да се пребие няма да се отрови, я! 😎
  • Светличке 😄👍🌹
  • Впечатляващо! За по-малко от минута и уби главният герой.

Вечеря за двама 🇧🇬

/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
788 1 8

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...