17.02.2023 г., 16:57

Вечеря за двама - 2 /по генек/

806 1 9

Вечеря за двама - 2

        И докато слизаше по стълбите с боклука, доволен от живота как вече ще си купува за вечеря каквото си иска от топлата витрина на Билла или от "Веселата манджа", мобилният в джоба му звънна.

         С едната ръка, с която държеше боклука, отвори външната врата, а с другата мобилния и се заприказва с някакъв похотлив пъшкащ женски глас, който му предлагаше изгодна оферта на нов мобилен план. Остана само между джипа и вана да пресече улицата и стигне контейнерите, лампата от входа го изгуби от обхват и той се изгуби в тъмнината между паркираните коли. Вместо да спре и се огледа, се подхлъзна на парчето лед, скрито между тях, и със засилка се разпльока напред по учи на платното. Бусът нямаше време да реагира и... а той дори не разбра какво му се случва.

         В ухото още кънтеше сексапилният глас на колцентърката, стиснал здраво телефона, а боклукът се разпиля като пясък обезпесъчител чак до контейнерите до отсрещния тротоар...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лиде 👍💖
    Само още не знам генек как ще реагира, да не ям 🤺
  • "Кой каквото прави – на себе си го прави." Аплодисменти и за двамата!
  • Катя - не може да избяга от съдбата си! На който му е писано да се пребие няма да се отрови, я! 😎
  • Светличке 😄👍🌹
  • Впечатляващо! За по-малко от минута и уби главният герой.

Вечеря за двама

/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
794 1 8

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...