17.02.2023 г., 16:57

Вечеря за двама - 2 /по генек/

801 1 9

Вечеря за двама - 2

        И докато слизаше по стълбите с боклука, доволен от живота как вече ще си купува за вечеря каквото си иска от топлата витрина на Билла или от "Веселата манджа", мобилният в джоба му звънна.

         С едната ръка, с която държеше боклука, отвори външната врата, а с другата мобилния и се заприказва с някакъв похотлив пъшкащ женски глас, който му предлагаше изгодна оферта на нов мобилен план. Остана само между джипа и вана да пресече улицата и стигне контейнерите, лампата от входа го изгуби от обхват и той се изгуби в тъмнината между паркираните коли. Вместо да спре и се огледа, се подхлъзна на парчето лед, скрито между тях, и със засилка се разпльока напред по учи на платното. Бусът нямаше време да реагира и... а той дори не разбра какво му се случва.

         В ухото още кънтеше сексапилният глас на колцентърката, стиснал здраво телефона, а боклукът се разпиля като пясък обезпесъчител чак до контейнерите до отсрещния тротоар...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лиде 👍💖
    Само още не знам генек как ще реагира, да не ям 🤺
  • "Кой каквото прави – на себе си го прави." Аплодисменти и за двамата!
  • Катя - не може да избяга от съдбата си! На който му е писано да се пребие няма да се отрови, я! 😎
  • Светличке 😄👍🌹
  • Впечатляващо! За по-малко от минута и уби главният герой.

Вечеря за двама

/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
789 1 8

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...