Величествените

Тя стоеше там, между тях - Величествените.

Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.

Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.

Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш тя беше нищо в сравнение с тях - Величествените скали.

Но след време този страх от неизвестното изчезна. Той се бе превърнал само в лек трепет, усилващ напрежението.

Страхът в душата й го нямаше вече, на негово място се бе настанило преклонението, възхищението от Тяхното величие, от Тяхната красота и простота.

И с всяко едно докосване на скалата, сякаш тя поемаше част от тяхната енергия и с всяка следваща стъпка към върха тя ставаше по-силна и поемаше част от Тяхното величие.

Сякаш част от нея оставаше и я задължаваше да се върне там - при тях, Величествените скали.