Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш тя беше нищо в сравнение с тях - Величествените скали.
Но след време този страх от неизвестното изчезна. Той се бе превърнал само в лек трепет, усилващ напрежението.
Страхът в душата й го нямаше вече, на негово място се бе настанило преклонението, възхищението от Тяхното величие, от Тяхната красота и простота.
И с всяко едно докосване на скалата, сякаш тя поемаше част от тяхната енергия и с всяка следваща стъпка към върха тя ставаше по-силна и поемаше част от Тяхното величие.
Сякаш част от нея оставаше и я задължаваше да се върне там - при тях, Величествените скали.
© Цветана Стоянова Всички права запазени