Сутринта рано изведоха стадото на паша. Май е вече, тревата проби, слънчице леко притопля, птички пърхат, щъркелите вият гнезда, дори насекоми бръмкат из въздуха…
Само агнето остана в двора.
Гордо изправено до портата, окичено с венец от живи цветя, на красива плетена каишка, то изгледа отминаващите овце, агнета и овни.
Пасторалчета някакви… Аграри… Цял ден ще се въртят из ливадите, ще пасат от прясната и остатъците от миналогодишната трева, ще внимават да не напуснат разрешената територия – щото кучетата яката ръфаТ нарушителите на правилата, накрая ще се върнат и ще минат по реда си. Овцете през силните ръце на доячите, агнетата и овните направо в кошарата, където ги чакаха топли смески.
Все пак – празник е днес. Най-вече за стадото. И овчарите му.
Агнето, обаче, нямаше да се скитосва като повят от вятъра парцал из полето. То беше центъра на празника. Украсено, разхубавено, едно миличко… Децата ще си играят с него, ще го галят, ще му се радват…
И възрастните с почит още отсега го зао ...