Утрото беше прохладно, имаше лек вятър. През отворения прозорец в стаята на Леа влезе мушица, която кацна на носа ù. Това я събуди и рязко се изправи. Огледа се и видя следите от снощното приключение – кал, мръсотия, листа и отворен прозорец. Беше забравила ключовете и ако не беше дървото до прозореца ù, щеше да спи навън. Учителката. Костите. Заклинанието.
Сякаш всичко беше някакъв кошмар. Буца беше заседнала в гърлото, а умът ù трескаво почна да мисли какво ще каже на родителите си.
- Ей, поспалано, стана обед вече! – без дори да почука, брат ù нахълта в стаята. Завари я мръсна, цялата мръсна в леглото. – Ама какви си ги вършила? Как мина снощи, разправяй!
Леа се вцепени. Думите ù не искаха да излязат от устата.
- Ау, да не би дъртата вещица да те е засегнала? Споко, помня как ми викаше плужек и мързел, докато правех първото си заклинание. Щеше да го отнесе, ако не се бях прицелил в пиленцето на дървото.
Леа продължи да мълчи и гледаше брат си. В този момент си помисли колко си прили ...