Вестта

за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.

Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, висящи, на един крак стоящи!... Луканки се режат, марули се кълцат , ракия се лее - колко му трябва на провинциалния аркашка…

През цялата вечер домакинствам, настроението е изключително, купона страхотен –голяма радост е на трийсет и пет лазарника да станеш баща…

Някъде след полунощ почти всички си тръгват, оставаме няколко човека най-яко подпийнали и уморени. Уляна (Стойчева)^[1] и Мария (Статулова) си говорят тихо забили поглед пред себе си, а Стефан (Попов) се е пльоснал върху фотьойл и сладко подремва, аз доливам чашите…

По някое време питам:

- Бе, Уляна къде е!...

- Излезе на терасата да глътне въздух...

Надниквам през притворената балконска врата - не виждам никого.

- Няма я – тръгнала си е…

Пиянска работа!... По никое време тръгва сама на километри от тук, и тъкмо да вляза в стаята дочувам глух стон… Пийнал съм повечко, или така ми се счува!...  Взирам се в тъмното,  височината от етажа е три–четири метра, и там, долу нещо мърда…

- Долу има човек!...

Хуквам надолу… Юрват се и другите, за секунди сме над… Уляна!

Скочила!...

Тичам до уличен телефон…

Не смеем да я пренесем, няма как да я вземем, краката ѝ са изпотрошени… Уляна вие през сълзи:

- Майчице, краката ми, майчице!...

Изтрезнели, гузно мълчим и се взираме в тъмното за фарове на Бърза помощ!... Стефан е подложил главата ѝ на колене, опитва се да я успокои.

- Не е възможно да падне неволно – стената на терасата е плътна и висока над метър…

- Господи, празнуваме раждането на човек, а тя тръгнала да се самоубива!...

- Знае ли човек какво става в душата на другия!... 

- Това не е първият ѝ опит…

- Но, защо точно днес!...

- Преди няколко месеца едва я спряхме от трети етаж…

- Ако е така, защо допуснахме да остане сама на терасата!

Мълчание…

След година Стефан се разведе с Мария и ожени за Уляна – преместиха се в Пловдивския театър, а Мария постъпи в Сатирата…

В Пловдив, Уляна за трети и последен път скочи от шести етаж – този път за последно…

Оттогава на всеки 20 април – рожденият ден на дъщеря ми, си спомням за тази  талантлива и непредвидима актриса!...