Едно незнайно как появило се приятелство. В унисон с падналата гъста мъгла, тъжна с навлажнени, червени очи маймунката стоеше примирено свита в скута му. Явно тук се чувстваше защитена след поредната кошмарна нощ. С приповдигнато самочувствие и изпълнено със съчувствие и доброта човешко сърце, застаряващият ветеринар я галеше грижовно и преосмисляше своя живот. Имаше деца, не ги е галил така, не им е обръщал никакво внимание. Защо ли? После на бял свят се появиха и внуците. Уж ги обичаше, радваше им се по свой начин, купуваше подаръци, но сърцето му оставаше празно и празно. Къде ли се криеше причината за това му душевно състояние? Мислите му не го напускаха, те разяждаха мозъка му до полуда. Какво ли не е препатил в този живот? Едно непрекъснато движение - семейство, пари, жени, съкращения, безпаричие, безразличие, стрес, партиен конгрес, падения и възходи, печалби и разходи... С две думи: живот-компот. И ето сега тази маймунка... Как навлезе в живота му, запълни празнотите в душата м ...