Едно незнайно как появило се приятелство. В унисон с падналата гъста мъгла, тъжна с навлажнени, червени очи маймунката стоеше примирено свита в скута му. Явно тук се чувстваше защитена след поредната кошмарна нощ. С приповдигнато самочувствие и изпълнено със съчувствие и доброта човешко сърце, застаряващият ветеринар я галеше грижовно и преосмисляше своя живот. Имаше деца, не ги е галил така, не им е обръщал никакво внимание. Защо ли? После на бял свят се появиха и внуците. Уж ги обичаше, радваше им се по свой начин, купуваше подаръци, но сърцето му оставаше празно и празно. Къде ли се криеше причината за това му душевно състояние? Мислите му не го напускаха, те разяждаха мозъка му до полуда. Какво ли не е препатил в този живот? Едно непрекъснато движение - семейство, пари, жени, съкращения, безпаричие, безразличие, стрес, партиен конгрес, падения и възходи, печалби и разходи... С две думи: живот-компот. И ето сега тази маймунка... Как навлезе в живота му, запълни празнотите в душата му и иди, че разправяй, че в живота няма равновесие. По хубаво от това не искаше и да му се случва. Хич не го е еня, че съседите се чудят как може да има такава силна връзка между човек и маймунка. Нека го одумват, нека се чудят, нали най-сетне намери това, което досега не познаваше - щастието. А маймунката си е маймунка. Въпреки всеотдайността на нейния благодетел, прекомерните грижи и любовта не и се отразяваха благоприятно. Вместо да заглади косъма, да се интегрира в света на човешките отношения, тя отслабна, стана раздразнителна и люта, пъпката до носа и се уголеми. Очите, които го гледаха невинно, нежно и подкупващо, сега гледаха злобно и алчно. Ветеринарят с тревога наблюдаваше своята маймунка. Забелязваше промяната и молеше бога да не я загуби. Тя е единственото хубаво нещо в живота му. Той ще продължи да се грижи за нея, ще я милва, ще и прави подаръци, ще продължи да се раздава... Колко хубаво би било и тя да споделя чувствата му, а може би ги споделя, но не по начина по който той иска. Но каквото и да е, тя е негова и той - неин. Те ще продължават да си принадлежат, защото на маймунката и е нужен ветеринар, а ветеринарят е пристрастен към своята маймунка.
© Димка Първанова Все права защищены