Отварям очи... и ми се иска пак да ги затворя. Мамка му, хората добре са казали, че никога не е късно човек да стане за резил. Дяволите да ме вземат, как може да правя такива простотии. Искам да се гръмна...

Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.

– Добро утро!

Добро, друг път. Ама за него може и да е добро де. Те камъните ще са в моята градина.

– Добро утро – измърморвам и си поглеждам часовника. - Имаш ли нещо против да си отидеш в твоята стая, трябва да се приготвяме за срещата.

– Майната и на срещата, ще я отменя. Имаме по интересни неща за правене.

Той посяга да ме прегърне и аз го спирам:

– Виж, това снощи беше грешка.

– И защо?

– Защо е грешка да преспя с най-важния клиент на шефа ми?

– Не съм клиент, аз съм истинския шеф. Малкия е само наемник. Не искам да бия на очи и затова използвам него, така че няма от какво да ти пука. Ела тук – посяга да ме прегърне отново.

Поглеждам го озадачено, по-голямата част от времето на шефа ми минава да обяснява как е изградил тоя бизнес от нулата с двете си ръце. Вярно, че е гадно копеле и голяма скръндза, но не съм го хващала да лъже за важни работи.

– Не ми ли вярваш? Сега ще му звънна, без това трябва да отменя срещата, не ми се ходи.

Пича се протяга през мен и си взима телефона. Снощи доста се бяхме поувлекли и явно сме си разменили леглата, защото телефона и часовника му са на шкафчето от моята страна, а моя телефон и халката ми на неговото. Показва ми номера и звънва.

– Здрасти, виж обади се за срещата и я отмени, защото изскочи нещо и съм зает. И ми прати там отчетите за последния месец. Искам да ги видя, преди да реша за новото оборудване. А, чакай че се сетих. Тая жена с която трябваше да ходим на срещата, от твоите, тя нали е тука някъде? Идеално, трябва ми за няколко дни. Звънни и кажи да дойде при мен, аз съм в 718 стая. Ами 2,3 дни, може и повече. Абе пусни и командировъчни за още 4 дни. Ще правя едни други работи и да оправи документите, да не викам от моите, щом тя така и така е тук.

Затваря и ми намига. 30 секунди по-късно звънва моя телефон.

– Клиента ми се обади, че е зает и срещата отпада. Има обаче някаква друга работа и помоли да те пусна за 4ри дни при него. Иди му се обади. И, коткай го там, не можем да го сърдим.

– Не мога да стоя още 4ри дни тук, трябва да се прибера.

– Абе човека помоли, как да му откажа сега? Пуснал съм ти командировъчни, всичко. И той може да ти пусне нещо. Твойте ще се оправят тука, не са бебета. Гледай тоя да е доволен, че иначе ни е спукана работата. Нали няма да ме издъниш?

– Добре – въздъхвам и шефа ми затваря доволен.

Пича пак ми се ухилва:

– Нали чу човека, трябва да ме коткаш.

Хвърлям му ироничен поглед:

– Не мисля. Щом ти си шефа, мога да те съдя за сексуален тормоз – намигам му, увивам се в чаршафа и се запътвам към банята.

– И защо се опакова, снощи те видях ако не помниш...

– Снощи беше тъмно – отговарям и се вмъквам в банята. Заключвам вратата и се пъхвам под горещите струи.

– Да не се уплашиш.

Обръщам се стреснато. Той стои пред душкабината и ми се усмихва.

– Как влезе?!

– Не винаги съм бил добре момче – ухилва ми се. - Ще ме пуснеш ли под душа?

– Не!

– Защо? Не искаш ли да съм чистичък? - и се набутва в кабината. - Добре, че си слабичка, та да се съберем.

Вярно си е, той е двуметров мъжага, но за разлика от мъжа ми мускулите му са си негови и ми харесват. Мъжа ми е фитнес маниак, грамада от мускули, произведение на химическата индустрия и безкрайните часове в залата. Покрай него намразих всички напомпани мъже. Понякога си мисля, че всички тези писаници в какво превръща химията такива мъже са верни. Ожених се за усмихнато, мило и нежно момче, а се събудих до груб и нарцистичен мъж, прекарващ живота си в залата и в чатовете да сваля 17 годишни момичета. Това за чатовете ми го каза сина ми, и той е на 17. Ако съдя по това, как изведнъж намрази баща си, предполагам знае и още доста неща, които ми е спестил. Мен не ме интересува какво прави благоверния ми, честно казано. Не сме разведени, само защото нямам физическите сили да го изхвърля от семейния апартамент. Той просто ляга на дивана и не мърда, независимо колко луд скандал вдигам. Да не е луд да се махне, бачка за мижава заплата и тя отива директно за фитнес глупостите му. Всичко останало е на моя гръб. Пробвала съм всякакви варианти и нищо не помага. В крайна сметка не мога да си държа детето гладно и на тъмно заради него. Родителите му си знаят що за стока имат и се опитват да компенсират мързела му, но истината е че ако килограмовата разлика беше в моя полза, отдавна да го бях изхвърлила като мръсен гол охлюв. Но не е, така че си го търпя и се моля някоя да сглупи и да ме отърве от него.

– Дай целувка – новото ми другарче се опитва да ме целуне и ме връща в настоящето.

– Престани – слагам пръст на устните му.

Той спира душа и се подпира на стената на душкабината.

– Какъв е проблема? На мен снощи ми беше много готино, доколкото усетих и на теб. Ако е заради работата, няма за какво да се притесняваш. Казах ти го.

– Женена съм.

– Е, и? Дискретен съм и никога да няма да те компрометирам по някакъв начин. А и се знае, че имаме служебни контакти, така че винаги може да се оправдаеш с тях.

– Ти женен ли си?

– Разведен, но живея с едно момиче.

– А ако разбере?

– Няма. Тя знае, че се срещам с много жени заради бизнеса, свикнала е и не ме ревнува. А и сега има изпити, заета е.

– Изпити? - поглеждам го леко насмешливо и той се усмихва малко сконфузено.

– Ами студентка е. Тя е на 22. Та както казах, няма от какво да се притесняваш. Ще се пазим и никой няма да разбере. Сега ще ми дадеш ли целувка?

Оставям го да ме прегърне.

След изпълненията в банята се просваме пак на спалнята.

– Искаш ли да отидем до Виена?

Поглеждам го изненадано.

– Ами полета от София е само 40 мин. Има един страхотен хотел, чакай да видя имат ли места за днес. Точно в центъра е, на 5 мин от двореца и от Св. Стефан. Имат и страхотно спа. Подай ми телефона.

След 5 минути вече имаме резервации за хотела и за полет след 2 часа. Цената на удоволствието е повече от половингодишната ми заплата.

– Трябва да изляза за малко – казвам – имам да свърша нещо.

– Ако е за бански, там има.

Даже не ми е минало през ума за бански, но сега оправданието ми се вижда добро и кимам:

– Аз искам да си взема от тук, няма да се бавя – и излизам.

Всъщност искам да си обменя евро. От както се помня, не излизам с гадже без да имам пари за сметката и за такси да се прибера. Никога не се знае какво може да се случи. Така че и сега си обменям няколкостотин евро, та да има за самолетен билет ако не дай боже се наложи. Виж хотела ако ще трябва да плащам, ще ми трябва кредит. Звънвам и на детето и му давам инструкции и пращам пари. Във фойаето на хотела съм, когато се сещам, че съм забравила банския. Да му се не види. Удрям един маратон към най-близкия магазин и хващам първия изпречил ми се бански. Добре, че Господ си е свършил работата и всичко ми стои добре. Давам газ обратно и си събирам багажа за нула време. След 3 часа вече се се настаняваме в хотела във Виена. Местенцето е приказно. Класически хотел, с оня неповторим аромат на минало и хиляди неразказани истории. В суит на последния етаж сме и от прозорците се разкрива неповторима гледка към града долу.

– Харесва ли ти? - прегърнал ме е през кръста отзад и аз обръщам лице и го целувам:

– Страхотно е!

– И ти си страхотна – целува ме той по врата и продължава надолу.

Вечерта вечеряме в уютен ресторант.

– Имаш ли деца? - пита ме.

– Син, на 17. А ти?

– Две момичета, на 15 и на 20. Учат в Англия. Голямата учи икономика. Сина ти какво иска да следва?

– Машиностроене. Иска да проектира машини.

– Ако искаш, ще питам кой е най-добрия университет в Англия за това.

Вдигам рамене:

– Не мога да си позволя най-добрия. Ако успее да вземе висока диплома и някоя стипендия и се оборча до ушите, нещо на средно ниво. Иначе евтин държавен или тук.

– Мъжа ти не работи ли?

– Работи си, защо?

– Ами говориш в единствено число за парите.

– Грешка на езика.

Той само ми се усмихва леко.

– Ще видя дали не мога да ударя някое рамо за някоя частна българска стипендия.

И аз му се усмихвам, няма да е мъж, ако не обещае нещо което няма намерение да прави.

Телефона ми звъни:

– Къде си? - благоверния ми звучи раздразнено.

– Удължиха ми командировката, казах на Кристиан да ти каже. В събота се връщам.

– Той го няма никакъв, а аз нямам пари.

Хвърлям едно око на мъжа до мен, той се прави че разглежда разсеяно хората по улицата.

– И това трябва да е мой проблем, защото...

– Защото трябва да ти храня детето с нещо – отговаря ми ядосано.

– Той ще се оправи и сам. Трябва да затварям.

Загрижил се е за Кристиан, друг път. Парите му трябват за нещо за него самия. Върнал се е, претарашил е, не е намерил нищо и чак тогава се е усетил, че ме няма от дни. Не спим заедно от години и дори когато съм там, гледам да не се засичаме много. За щастие поне апартамента има достатъчно стаи.

– Къде ти се ходи утре? Какво обичаш да правиш?

Мъжа насреща ми се е подпрял в небрежно аристократична поза на масата и ме гледа. Аз няма нужда да питам, за да разбера какво му се прави на него сега, погледа му е красноречив.

– Утре ще решим – казвам. - Хайде да ставаме.

Правим си дълга разходка и се натискаме като ученици в сенките. Прибираме се в хотела и той ме пита в асансьора:

– Искаш ли да отидем в спа-то?

– Че то работи ли по това време? - питам озадачено. Минава 11 вечерта.

– Да – той натиска бутона за етажа на спа центъра.

– Трябва да се качим да се преоблечем – казвам.

– Не трябва.

Поглеждам го.

– Не ти трябва бански, хайде – той ме хваща за лакътя и слизаме.

Фойаето на спа-то е празно и само едно момиче седи на рецепцията. То ни се усмихва мило, когато ни вижда.

– Изчакай малко.

Оставя ме в средата на фоайето и се приближава сам до момичето. Говорят две, три минути и се връща при мен.

– Ей сега ще дойде момиче, да ни заведе. Трябват им няколко минути да го приготвят.

След малко друго усмихнато момиче ни завежда до една врата, отваря я и казва на руски:

– Заповядайте – и ни оставя.

В средата на стаята има дълбоко джакузи и някакви апарати до него. Приятелчето ми проследява погледа ми:

– По принцип се води вана с мляко, но на мен ми се вижда нехигиенично и казах да сложат само вода. Давай, събличай се.

Поглеждам към тавана и той ми се усмихва успокоително:

– Няма камери, питах. Разхвърляй се спокойно – и се бухва не много елегантно в джакузито.

Качваме се в апартамента и на масата ни очаква шампанско, ягоди и фонтан с шоколад. Подсмихвам се леко и той ме прегръща:

– Много ми е готино с теб и искам и на теб да ти е много, много готино...

Е, не харесвам нито шампанско, нито ягоди, но пък харесвам други неща, които правим, така че... Да, и на мен ми е хубаво, много хубаво.

Последната сутрин се събуждам първа и хващам телефона си. Явно няма да си купувам обратния билет сама, така че искам да взема нещо хубаво на детето. За лош късмет, никъде наоколо няма добри намаления. В крайна сметка харесвам едни сносни маратонки и зимно яке. За 350 евро толкова. Това са от парите за черни дни, но пък детето не заслужава да ходи босо, защото аз не съм си отваряла очите, когато съм му избирала баща.

– Какво правиш? - приятелчето се е събудило и блажено се протяга.

– Искам да купя нещо на сина ми. Имаш ли представа къде е този магазин? - обръщам телефона към него.

– Далече е, някъде към края на града. Тука наблизо има добри, купувам на щерките от там, ще те заведа.

Поклащам отрицателно глава, от магазин в центъра и шапка не мога да си позволя да му купя.

– Ще питам долу къде се намира. Може да се стига бързо с метрото.

– Какво толкова има там, че да си струва ходенето?

Показвам му какво съм избрала и той свива пренебрежително рамене:

– Те тия сигурно и на Илиенци ги има. Хайде, след масажа ще те закарам в свестен магазин и ще му избереш някои хубави маратонки. Подарък от мен, задето има такава готина майка. Ела тук сега – отварям уста да откажа, но той вече се е плъзнал върху мен. - Шшштт, дай целувка.

Кацаме в София към седем и половина вечерта. Пием по последно кафе на летището, преди да се разделим.

– Виж, искам да те назнача и на втора работа, през друга фирма. Няма да казваш на малкия. Ще ти пуснат същата заплата като сегашната ти.

– Заплащане за сексуалните ми услуги? – поглеждам го иронично.

– Надявам се, че не. Защото ако трябва да ти плащам за тях, не мисля че мога да си ги позволя – усмихва ми се чаровно той. - Искам всеки месец да ми пращаш копия от едни документи. Само това, нищо друго.

– Документи?

Подава ми една флашка.

– Малкия има скрит сейф в кабинета. Тука има снимки къде е, как се отваря, кода и как изглеждат документите, които ме интересуват. На всяко първо число нащракваш папката с телефона си и ми я пращаш. Това е, нищо сложно.

– И какво има в папката?

– Двойно счетоводство, опитва се да ме краде.

Ясно, познанството е било нагласено, защото съм трябвала. Сгънал му лаптопа, а спешно трябвало да прати нещо, дрън, дрън. Това беше претекста с който ме потърси, когато пристигнах в хотела. По принцип трябваше да се видим сутринта и заедно да се срещнем с друг клиент. Едва ли е планирал секса, по-скоро да ме зариби на питие, но като ме видя се облиза, а и аз ако трябва да съм честна. И така си сложих таралеж в гащите. Мътните го взели, в голяма каша се забърках.

Мъжът отново ми се усмихва:

– Чувала ли си за Импириъл Колидж в Лондон? Университета е сред 10 най-добри в Англия. И имат страхотен факултет по инженерство. Има и българска стипендия. 20 хил лири на година, която покрива всичко, такси, разходи. Абсолютно всичко. Само трябва да се постараеш малкия да вземе отлична диплома и ще го уредя да я получи. Диплома от там ще му отвори вратите навсякъде по света.

Въздъхвам наум, това за стипендията звучи супер, но никак не ми се вярва дори и да иска, да има възможност да я уреди. Но поне като знам, мога да накарам детето да си кандидатства по каналния ред. А и капана вече е щракнал, така че по-добре да се правя, че примамката ми е вкусна.

– Можеш да направиш това? - имитирам безумна надежда.

Той слага ръка на коляното ми под масата.

– Дръж се за мен и живота ти ще се нареди.

– Ще ме защитиш ли, ако малкия се усети?

– Ако вземе да вдига гири, ще му бия шута и мястото му ще се оваканти. И тогава ще ми трябва човек да го смени – ръката му се плъзга по бедрото ми все по-нагоре и аз леко го первам да спре. Прекалено много хора има наоколо.

– Хайде да тръгваме – казвам.

Прибирам се към 10 вечерта. Апартамента е празен... и мръсен. Въздъхвам, преобличам се и започвам да чистя. Късно е да пускам прахосмукачка, така че набутвам прането в пералнята и я слагам на отложен старт за сутринта. После прибирам в хладилника предвидливо купените продукти, както и очаквам намирам го абсолютно празен. Спретвам една бърза манджа от пилешко с картофи и я мятам във фурната да се пече. Накрая подмятам мръсните чинии в мивката, явно някой е имал гости и купа е внушителен.

Към 11 чувам някой да си отключва и след минута Криси ми се ухилва щастлив на вратата на кухнята.

– Здрасти, мамо. Как беше командировката?

Той влиза в кухнята и вперва невярващ поглед в купа с чиниите, които тъкмо смятам да изплаквам.

– Тоя как е освинил толкова, сутринта измих всичко?!

Поглеждам го обвинително:

– Не наричай баща си „тоя“. Той къде е, между другото?

Криси вдига рамене незаинтересовано.

– Не знам, мен от сутринта ме няма. Бях на тренировка, после се мотахме и накрая отидохме на кино.

Деня е събота, така че графика не ми прави впечатление. Той винаги учи в неделя.

– Ял ли си? Яденето не е готово, но ти купих от онова филе и разни други работи.

– Не съм гладен, взехме си дюнери.

Най-накрая свършвам с чиниите и си изплаквам ръцете.

– Ела, нося ти подарък.

Отиваме в неговата стая и му давам кутията с маратонки. Отваря я и очите му светват, после изведнъж помръкват:

– Колко струват?

– Малко. Един клиент ги взел за сина си, но не му станали и ми ги даде на половин цена. Харесват ли ти?

Няма нужда да питам, виждам че е безкрайно щастлив. Оставям го да се радва на новата си придобивка и да се хвали на приятелите си и отивам да си легна. Скапана съм. Излягам се в леглото и хващам телефона. Да, новия ми шеф не е излъгал, наистина Импириъл Колидж е сред първите десет университета и наистина инженерния факултет е много хвален. После разглеждам флашката, която ми даде. Документите наистина са някакво счетоводство. След това му пускам един смс „лека нощ“ и емотиконче с целувка. След малко получавам отговор „ще те сънувам“ и три целувки. 20 хил лири на година, това са близо 50 хил лева. 150 за трите години, отделно от магистратурата. Дори и Криси да тегли студентски заем, пак са страшно много пари. Определено ми трябва работата на малкия. Много ми трябва.