Elder (Elder)
109 437
Aug 25, 2016, 6:06 PM  

 Виенско кафе - 1 

  Prose » Novels
1118 3 6
Multi-part work
16 min reading
Отварям очи... и ми се иска пак да ги затворя. Мамка му, хората добре са казали, че никога не е късно човек да стане за резил. Дяволите да ме вземат, как може да правя такива простотии. Искам да се гръмна...
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Добро, друг път. Ама за него може и да е добро де. Те камъните ще са в моята градина.
– Добро утро – измърморвам и си поглеждам часовника. - Имаш ли нещо против да си отидеш в твоята стая, трябва да се приготвяме за срещата.
– Майната и на срещата, ще я отменя. Имаме по интересни неща за правене.
Той посяга да ме прегърне и аз го спирам:
– Виж, това снощи беше грешка.
– И защо?
– Защо е грешка да преспя с най-важния клиент на шефа ми?
– Не съм клиент, аз съм истинския шеф. Малкия е само наемник. Не искам да бия на очи и затова използвам него, така че няма от какво да ти пука. Ела тук – посяга да ме прегърне отново.
Поглеждам го озадачено, по-голямата част от времето на шефа ми минава да обясн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Elder All rights reserved.

Random works
: ??:??