13 abr 2017, 23:09

Виенско кафе 2/ 11 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
599 3 6
6 мин за четене

След няколко месеца докато чистя паяжините на майка ми, които вече не вижда, тя ми казва:

– Помниш ли леля си Петя?

След малко пояснения си я спомням, навремето бяха близки с нашите.

– Малката и дъщеря, ти не я знаеш, искала да говори нещо с тебе.

– Мамоо...

Откакто се чу, че имам бизнес и пари установих колко много роднини и приятели имам и колко много ме обичат. И как всички се нуждаят от някаква услуга или пари на заем.

– За някаква работа. Те много земи продали по морето и много пари взели. Тя завършила за адвокатка и голяма кантора направила в София. Голямата, дето си играехте, имала няколко магазина за дрехи, направо от Китай ги вкарвала. И двете много пари вадели.

Не съм впечатлена, то и аз според хвалбите на баща ми съм началник на началниците и вадя милиарди.

– И каква е тая работа?

– Не знам, ама да знайш че сме си наши хора.

– Добре, дай и телефона ми.

– Тя го имала, но искала да знаеш, че се имаме.

– Добре, нека ми се обади.

Или ще е някоя работа, която не е за светло, или ще е услуга, която няма да искам да направя за непознат. Ще видим.

Жената ми се обажда след няколко дни и си определяме среща в София. Тя се появява с кола от която ми увисва ченето, обувки които струват повече от всички парцали на гърба ми и въобще до нея аз изглеждам като Пепеляшка. Май този път приказките за многото пари не са мит. Цялото и излъчване е на преуспял човек и няма повече от 30 години, явно е изтърсак защото сестра и е колкото мен. Разменяме малко общи приказки и тя ме поглежда:

– Един мой приятел иска да предложи нещо на Драшев и Николов.

– Какво?

– Общ бизнес. Тримата.

Усмихвам се:

– Няма как да стане. Те не са в добри отношения и не работят заедно.

– Знае. За това ме помоли да говоря с теб.

– Кой е този приятел?

– Славев.

– Димитър Славев?!

– Да.

Облягам се назад на стола.

– Защо не си говори директно с тях?

Тя свива рамене:

– Говорил е, отказали са му.

– Тогава защо те праща да говориш с мен?

Жената само ми се усмихва. Поклащам глава:

– Съжалявам, но няма начин да се съгласят на такова нещо.

– Той ще ти се реваншира. Просто трябва да ги убедиш да се срещнат тримата.

Мисля няколко мига.

– Искам да говоря лично с него.

– Не знам дали може да стане, много е зает.

– Ако е сериозен и тази работа го интересува, ще намери 10 минути. Ако не, просто си губим времето.

Жената се навежда към мен:

– Упълномощил ме е да говоря от негово име, няма значение дали говориш с мен или него.

– Не ми се обиждай, но не те познавам. Може да представляваш всеки или никого.

– Добре. Вероятно имаме един куп общи познати, попитай коя съм, щом това те притеснява.

– Рени, ти ме потърси. В момента просто си губим времето взаимно. Предай на г-н Славев, че ако иска да говорим сериозно ще трябва да се срещнем лично. Не по телефони, скайпове или чрез посредници, а лично. Радвам се, че се запознахме. Много поздрави на сестра ти и вашите.

 

За моя изненада Ренета ми позвънява след по-малко от час и ми определя среща за сутринта на другия ден в едно многолюдно кафе в центъра на София.

Не съм виждала никога Славев на живо и човека който ме очаква на масата не прилича никак на лустросаните снимки в интернет. Затова му щраквам една снимка докато се приближавам. Запознаваме се и аз нарушавам всякакъв протокол като казвам:

– Много съжалявам, ще ме извините ли само за 5 минути?

Той ме поглежда безкрайно изненадано, но аз го зарязвам и изчезвам към тоалетната. Влизам в кабинката и звъня на Борил:

– Този на снимката Славев ли е?

– Да.

– Сигурен ли си?

– Да. Какво става?

– После ще ти кажа – и му затварям.

Връщам се на масата и с неудобство казвам:

– Още веднъж се извинявам много.

Славев ми се усмихва и махва с ръка.

– Няма за какво.

Минава 60те, не е в добра форма и няма начин да не го мъчи я простата, я бъбреците или и двете, така че приема с разбиране клозетните ми неволи.

– Искали сте да се видим?

Усмихвам му се:

– Не познавам Ренета, а ситуацията е малко комплицирана. Исках да се убедя, че тя наистина говори от ваше име.

– Да, аз я пратих. Е, може ли да стане нашата работа?

– Зависи. Те защо ви отказаха, не се интересуват от бизнеса, или защото трябва да е общ?

Славев се подсмихва:

– Второто. Искам просто да ги убедите за една обща среща. Това е.

– Ще се опитам да говоря с тях, но нищо не обещавам.

Мъжът се навежда към мен през масата:

– Как да ви заинтригувам, за да не е само опит?

Поклащам глава:

– Не става дума за това. За мен лично поведението и на двамата е нерационално, бизнеса си е бизнес и толкова, но това си е моето мнение. Ще говоря с тях и ще ви позвъня, ако има някакъв резултат. Верни ли са слуховете, че ще ги „посъветват“ и двамата да не играят за хотела? Заради същия човек, заради когото и вас наскоро са ви „съветвали“ разни работи?

Славев ме поглежда заинтригувано:

– Доста добре сте информирана.

Усмихвам му се:

– Старая се.

– Да, ще ги накарат да се откажат.

– Информацията ви сигурна ли е?

– Да. До няколко дни ще им кажат, аз просто случайно научих малко по-рано.

Е, и аз случайно научих, че Славев е изигран от един от силните на деня. Срещнах една бивша колежка и жената почна да ми се оплаква, че мъжа и останал без работа, защото трябвало да строят на мястото на някакви стари складове, но в последния момент друг отмъкнал терена. Оня бил от новата власт и грабел де що има апетитен парцел. Мъжа и работеше за някаква фирма на Славев, или която строяла за него, все там. От там по пътя на логиката стигнах до извода, че ако оня е прецакал някой като Славев, Борил и Драшев ще видят хотел нанай. И се оказах права.

– Добре. А за другото ще говоря и с двамата и до няколко дни ще ви се обадя. Но пак ви казвам, че не мога да гарантирам че ще се съгласят. Отношенията им много отдавна са така.

Славев ми се усмихва широко:

– Ще ги убедите Симеонова, сигурен съм. Защо не съм ви срещал толкова години?

– Рядко излизам в София.

 

© Elder Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Предполагам не живеете в България Днес имаше един коментар във фейсбук по повод битите журналисти, цитирам по памет "Значи тях като ги набие някой ще го намерят, а когато ги викаш да направят репортаж, че теб са те пребили и то пред свидетели, не идват никога." А есето сигурно не съм го разбрала, не знам. Не съм била в Америка, но познавам много хора като Дийн тука, цял живот работиш и правиш нещо смислено и добро, но накрая си прецакан от онези "големите". Българските истории нямат хепиенд, нали знаете А мутрите, те не са проблем, поне докато не ни станат управляващи
  • Прочетох първото от серията, прочетох и последното до сега. Впечетлява. После отворих българските новини и разбрах, че журналистите от нова са ги пребили пред очите на маса народ гардове на някой си Къро. Замислих се и за коментара ви под есето ми Elder. Знаете ли, радвам се че ми харесахте есето, но не мисля че сте го разбрала. Съжалявам!
    Абе хора, не ви ли омръзна да ви унижават, та отгоре на всичкото ги и героизирате? Ваша си работа. Аз просто съжалявам.
  • Благодаря ви
  • Чакам следващото кафе!😊
  • Съгласна съм с Яна. Поздрави!
  • Удоволствие е да те чете човек.
Propuestas
: ??:??