13.04.2017 г., 23:09 ч.

Виенско кафе 2/ 11 

  Проза » Повести и романи
652 3 6
6 мин за четене
След няколко месеца докато чистя паяжините на майка ми, които вече не вижда, тя ми казва:
– Помниш ли леля си Петя?
След малко пояснения си я спомням, навремето бяха близки с нашите.
– Малката и дъщеря, ти не я знаеш, искала да говори нещо с тебе.
– Мамоо...
Откакто се чу, че имам бизнес и пари установих колко много роднини и приятели имам и колко много ме обичат. И как всички се нуждаят от някаква услуга или пари на заем.
– За някаква работа. Те много земи продали по морето и много пари взели. Тя завършила за адвокатка и голяма кантора направила в София. Голямата, дето си играехте, имала няколко магазина за дрехи, направо от Китай ги вкарвала. И двете много пари вадели.
Не съм впечатлена, то и аз според хвалбите на баща ми съм началник на началниците и вадя милиарди.
– И каква е тая работа?
– Не знам, ама да знайш че сме си наши хора.
– Добре, дай и телефона ми.
– Тя го имала, но искала да знаеш, че се имаме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??