Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.

– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.

Иван ме изгледа:

– Борил знае ли?

– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее. Проблема е какво ще кажеш ти на Марта.

Той ми се усмихна:

– Истината, че няма да се разведа с нея заради децата и ще продължавам да си ходя с теб. И без това ми писна да се крием и след като мъжа ти вече не е проблем, не виждам защо да го правим. Няма да сме първите, които правят така.

Зяпнах го:

– Ти сериозно ли?

– Ако наистина мислиш, че няма да имаш проблем с Борил, да. Никой няма да те обвини, Алекс. За всички е ясно, че Борил се е пропил.

Изгледах го:

– Кажи ми, че Марта не знае!

Той направи незаинтересована физиономия:

– Не трябва да се притесняваш за това, няма да я оставя да се разправя с теб.

Наведох се към него:

– Знае или не знае? Истината!

Иван сви рамене:

– Мисля, че не. Но щом вече се е разчуло, аз ще и кажа и ще и обясня как стоят нещата. По-добре да го чуе от мен.

– Ти да не си полудял!

– Омръзна ми да се крием. На теб не ти ли омръзна? Нито тя, нито Борил ще поискат развод, така че какъв е проблема? Всичко ще е както досега, просто няма да се крием.

Облегнах се назад:

– Ако искаш да продължим да се виждаме, няма да правиш нищо такова и ще отричаш пред нея до дупка. Няма да се изправя пред нея и децата ти и те да ми кажат, че аз съм курвата, която е развалила семейството им. Нищо не са ми направили, за да им причинявам това.

Той махна с ръка:

– Те са големи, ще разберат.

Поклатих глава:

– Не мисля, че разбираш какво искаш да направиш. Опитваш се да си разбиеш семейството без никаква причина. Била съм на мястото на Марта и... Или измисляме начин как да спрем слуховете или наистина се разделяме. Трети вариант няма.

Той се наведе към мен:

– Мислех, че наистина искаш да си с мен. Явно само за мен нещата са били истински.

– Не е най-добрия начин да ми се обясниш в любов, като съобщиш на целия свят, че съм курва. Ти въобще представяш ли си какво реално ще се случи, ако се потвърди за връзката ни? Мойта и твойта снимка на видеостената в студиото, докато Марта обяснява че слуховете не са верни, това ли искаш? Или искаш да признае, че е поредната която е позволила семейството и да бъде разбито? А когато се наложи четиримата да сме заедно някъде, какво точно ще правим? За бога Ванка, жена ти мисли че съм и приятелка. Седяла съм в къщата и, яла съм на масата и, плакала е пред мен. Достатъчно гадно е това, което правим с теб, държиш ли всички да знаят какви ги вършим?

Иван замълча за дълго и накрая ме погледна в очите:

– Добре, кажи как искаш да направим, за да може да продължим да се виждаме и ти да си спокойна.

Погледнах цветето в ъгъла на стаята. „Семейно щастие“, нищо чудно че бяха кръстили така единствената китка, която вирееше на тъмно...

– Ще прехвърля на Марта 49% от „Лавекс“ за символична цена, а ти ще се постараеш всички да научат за това. След това ще измислим още някакво съдружие, вече с теб.

– Нямам такива пари, за да ви платя реалната цена в момента, Алекс.

– Ще платиш точно колкото пише в договора и нито стотинка повече. Ти ми помагаш и аз ти плащам с „Лавекс“. И на Марта, и на Борил и на всички останали ще кажем това.

– И всичко ще е формално?

– Не. Напълно реално ще си е, получаваш си дяла и почваш да се грижиш да вадим пари от там.

Той ме изгледа:

– Ти какво, наистина ли искаш да ми платиш? Не ти помагах заради това, Алекс. Нищо не си разбрала.

– Ти не разбираш, трябва да покрием нещата и това е най-лесния начин. Всички ще се вържат, но трябва да го направим истински.

– Ще изглежда сякаш съм те изработил.

– Това е бизнес, който е на зор, той отстъпва.

– Борил ще побеснее, това не са лев или два. Дай ми малко време да оправя заем и ще ви платя реалната цена на няколко вноски. До година ще се изчистим.

– И ще се разчуе и цялата работа ще се обезмисли. Ще го направим както казвам аз.

– Защо държиш да ми подариш толкова пари?

Усмихнах се:

– Ти си единствения мъж в живота ми, който е правил нещо за мен без да иска нищо в замяна. Ако тия пари могат да ни помогнат да сме заедно, какъв е проблема? В крайна сметка благодарение на теб опазих много повече.

Той ме дръпна към себе си и ме прегърна:

– Много съм грозен жена да ми плаща. Прехвърляме дяла и почвам да ти го изплащам. Тегля и рефинансирам толкова заеми, че и аз не мога да им хвана края, така че никой няма да разбере. Няма за какво да се притесняваш.

Целунах го по устата:

– Добре.

Друг път, никога нямаше да му взема парите.

Седяхме четири приятелки на кафе и едната се обърна към мене:

– Айде и аз като старите клюкарки да питам, вярно ли е че си подарила половин фирма на Дренов?

Засмях се:

– Така ли се говори?

– Не е ли вярно?

– Никак. И аз нямам нищо общо, това си е между него и Борил. Иван ни помогна за няколко сделки срещу дял във фирмата, това е.

Понеже Борил също подкрепяше тази версия, накрая клюкарите спряха да ни дъвчат и си намериха други занимавки.

Но бях подценила много сериозно мъжа си. Усети се за нас с Иван още щом научи за сделката и когато се прибрах вечерта получих грандиозен скандал гарниран с изпотрошен хол. Не знам защо, но не ми пукаше, че ми беснее, нито ме беше страх, че ще ми направи нещо. Само се радвах, че Дари е у майка ми и няма да ни слуша. От време на време се местех да не ме уцели някое парче от мебелите, които трошеше и го чаках да миряса. По едно време той посегна да ме удари и аз го погледнах в очите:

– Давай, направи го.

Той отпусна ръка:

– Ти си боклук, Алекс. Долен, мръсен боклук.

Не казах нищо, просто се обърнах и излязох. Докато се качвах в колата, видях как едно кресло отнася огромния панорамен прозорец на хола. Е, да се надяваме, че нямаше бдителни съседи, които да повикат полиция. От колата се обадих на Надето:

– Не идвай утре, няма да ни има.

Беше ме срам да ни гледа резилите.

Прибрах се на другата сутрин и седнах в кухнята да пия кафе. За щастие се беше ограничил да беснее само в хола. Борил слезе след около половин час и ме изгледа много изненадано.

– Трезвен ли си вече?

Кимна без да казва нищо.

– Когато почна да пиеш всички ми скочиха и аз отидох да моля Иван за помощ. Той не искаше да се забърква и накрая аз му предложих половината от „Лавекс“. Той си свърши работата и аз му прехвърлих дяла, който му бях обещала. Без него щяхме да загубим поне няколко фирми, така че ни спести много повече пари, отколкото струва това, което му дадох. Сега ще ми обясниш ли защо съм боклук, заради това че се опитвах да спася бизнеса ни, който ти заряза?

Борил дръпна един стол и седна.

– Защо отиде точно при него?

– А при кого? Кой от другите нямаше да ме изработи? Не можех да се защитя, това беше твоята работа и аз не знаех как да я върша. Иван направи точно каквото се бяхме договорили и не ми е създавал никакви проблеми. И последното което ни е минало през ума и на двамата е било да се натискаме. Ако не си спомняш, жена му ми е приятелка.

Борил ме гледаше:

– С кой ходеше тогава? Не си спала с мене от сума ти време, все с някой си била. Или бяха различни?

Поклатих глава:

– Боже, понякога наистина се чудя как се хванах с говедо като тебе.

Той ме погали с пръст по ръката:

– Наистина ли не си била с никого?

Блъснах ядосано ръката му:

– Не, Бориле. Минах целия град два пъти също като тебе.

Той ме погледна както едно време, когато си искаше и пак ме погали по ръката:

– Хайде да отидем в джакузито, а?

Изгледах го:

– Ще кажеш, че вие с Иван сте се договорили за сделката. Не искам да развеждам човека или да се вадя много отворена, стига ми толкова еманципация. Сега отивам на работа, няма да е зле и ти да вземеш да се появиш, освен ако не искаш Иван да ни стане съдружник във всички фирми. Прибери се три вечери подред трезвен и може и да стигнем до джакузито. И си оправи поразиите, мене ме е срам да викам майстори.

Не знам какво го стресна, но изведнъж си стана стария Борил. Не спря да пие съвсем, но беше съвсем поносимо. В първите месеци всеки ден очаквах да се прибера и да го заваря мъртвопиян както преди. Но нямаше нищо такова. Чакаше ме да излезем след работа, ходехме пак заедно по гости и почивки и правехме всичко онова, което правехме преди тези две кошмарни години. Първата нощ, когато ме докосна отново, разбрах колко много ми е липсвал през всичкото това време. Не ми пукаше че беше надебелял и остарял, не ми пукаше че изпълненията вече не бяха за оскар, просто се радвах, че той се е върнал.

– Трябва да спрем за малко, Ванка.

Иван ме погледна тъжно:

– Знаех си, че ще стане така.

– Пак ще се виждаме, просто...

Иван поклати глава:

– Не, аз не мога така. Прекалено гадно е.

Погледнах го виновно:

– Аз...

Той ми се усмихна тъжно:

– Единия винаги обича повече, нали...

Не казах нищо, не можеш да излекуваш рана, която сам си нанесъл.