16 июл. 2017 г., 10:59

Виенско кафе 2/ 49 

  Проза » Повести и романы
953 4 2
9 мин за четене
Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее. Проблема е какво ще кажеш ти на Марта.
Той ми се усмихна:
– Истината, че няма да се разведа с нея заради децата и ще продължавам да си ходя с теб. И без това ми писна да се крием и след като мъжа ти вече не е проблем, не виждам защо да го правим. Няма да сме първите, които правят така.
Зяпнах го:
– Ти сериозно ли?
– Ако наистина мислиш, че няма да имаш проблем с Борил, да. Никой няма да те обвини, Алекс. За всички е ясно, че Борил се е пропил.
Изгледах го:
– Кажи ми, че Марта не знае! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Все права защищены

Предложения
: ??:??